Върховното кралство [Наследникът]

От балкона на личните си покои Алисия гледаше залеза, чиито умиращи пламъци докосваха покривите на Сареза — столицата на Ансгорн. Тук керемидите бяха сиви, улиците криволичещи, а небето твърде ниско. Никога досега Сарм и нейните великолепни летни здрачавания не ѝ се бяха стрували така далечни.

Всичко беше толкова мрачно и строго.

С дебелите си стени, назъбени фасади и тесни прозорци херцогският замък приличаше на затвор в сравнение със сармските дворци. Къде бяха градините и фонтаните? Къде бяха великолепните изрисувани тавани? Картините на големите майстори и статуите? Като украшения Алисия беше видяла единствено доспехи, шкафове с оръжия, кожи, препарирани животни и гоблени, изобразяващи бойни или ловни сцени. Дали изобщо имаше библиотека в този замък? И ако имаше, дали съдържаше нещо друго, освен трактати по владетелско право и свещени истории? Алисия знаеше, че Ансгорн не може да се сравнява с изтънчеността на херцогствата Сарм и Валанс. Знаеше, че в много отношения принадлежи все още към една отминала епоха — на рицарските турнири и на епичните песни. И все пак не очакваше да е толкова…

Старовремско.

Алисия чу, че вратата на стаята ѝ се отваря. Извърна се леко и ядосано рече:

— Казах никой да не ме безпокои!

— Зная — спокойно отвърна Ейлин, като излезе на балкона. — И точно затова идвам да ти правя компания.

Алисия се усмихна леко.

— Това не се отнасяше за теб, разбира се.

От предишния ѝ живот на Алисия ѝ бяха останали само спомените и Ейлин. Бяха изминали три седмици, откакто беше пристигнала в Ансгорн и ѝ се бе наложило да се откаже не само от обкръжението си, но и от всичките си лични притежания: рокли, наметки, украшения, бижута и всичко останало — дори личният ѝ дневник щеше да ѝ бъде отнет, ако тайно не го беше поверила на Ейлин. Като си помислиш, само три седмици. Но тези три седмици ѝ се струваха безкрайни — от град на град, по лоши пътища и през една страна, която Алисия откриваше, без да я харесва. Ейлин напразно се бе опитвала да я разсейва, а проявите на внимание от страна на Форланд — понякога трогателни — не бяха дали по-голям резултат. Алисия се бе надявала, че всичко ще тръгне по-добре, когато пристигнат в Сареза, че ще хареса столицата на херцогството и най-сетне ще открие някакво очарование в Ансгорн. Беше се залъгвала с илюзии и разочарованието се оказа още по-голямо, прибавено към скритата тревога, която я измъчваше, откакто с нетърпение чакаше цикъла си. Беше станала бледа и слаба, не можеше да спи и ядеше едва-едва.