Диамантите са завинаги
- Автор: Салливан Джули Кортни
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-430-7
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Диамантите са завинаги». Краткое содержание книги:
Както на онези, които търсят близостта и приятелството на брака…
А също и на онези, които нямат никакво намерение да съсипват връзката си със сватба!
Ивлин е щастливо омъжена от четирийсет години, а Делфин е опознала и двете страни на любовта — екстаза на прелъстяването и горчивината от разбитата връзка. Джеймс — парамедик, който се скъсва от работа, за да изхранва семейството си, знае, че родителите на съпругата му биха предпочели преуспял зет. А пък Кейт и партньорът й Дан, макар никога да не са изричали брачни клетви, се радват на близост, доверие и много обич.
Животът на тези двойки се разгръща по необичаен и изненадващ начин. На този фон протича историята на Франсес Зерети, която започва кариерата си на автор на рекламни текстове в края на 40-те. Тя е създател на крилатата фраза „Диамантите са завинаги“, която променя отношението на хората към тези скъпоценни камъни и утвърждава традицията на диамантените годежни пръстени.
— Току-що видях във Фейсбук, че приятелката ми Рейчъл отново е бременна — отвърна Мей.
— Виж ти.
— Кълна се, че ако кръсти бебето Амилия, ще й прережа гърлото.
Кейт погледна Ейва. Подборът на изразни средства на сестра й беше доста грубичък за събота сутрин. Вниманието на Ейва обаче беше погълнато от действието на екрана.
— На теб какво ти пука? — попита Кейт. — Ти няма да имаш повече деца, нали?
— Може би. Две момичета и две момчета би било хубаво.
Тя знаеше, че сега е на мода двойките от Ъпър Ист Сайд да имат по четири, пет, дори шест деца. Все едно подчертаваха: „Вижте ни колко сме богати! Можем да си позволим всички тези деца, при това в най-скъпия град на света.“ Очевидно тази тенденция започваше да се пренася и в Джърси.
— Нещо ново за пръстена? — попита Мей.
Кейт поклати глава.
— Момичета, слушайте ме внимателно — заговори строго Мей. — Ако някоя от вас е взела пръстена, да го върне веднага, иначе лошо й се пише.
Ейва я погледна ужасено — никой не й беше говорил по този начин. („Дали не гледа гузно?“, помисли си Кейт.)
— Кълна се, Господ да ме порази — заяви драматично Оливия.
— Кълна се, Господ да ме порази — повтори Ейва. Погледна с обожание братовчедка си, която на пет вече беше мъдра, опитна, вряла и кипяла.
Барни и приятелите му на екрана започнаха да пеят песничка за семейството. Кейт мразеше децата в „Барни“; приличаха й на миниатюрни членове на култ, думите им бяха прекалено ведри, но без да носят и следа от обич.
„Колко сте в семейството?“, попита Барни публиката с превъзнесен, прекалено ентусиазиран глас на прероден християнин.
— Колко? — обърна се Мей към Оливия, прозвуча отегчено.
— Петима! — отвърна Оливия. — Ейва, колко сте в семейството?
— Петима? — изкрещя Ейва.
Оливия разкриви лице разочаровано.
— Не. Трима сте, глупачке.
— Оливия! — сряза я Мей. — Внимавай какви ги приказваш. Това беше първи рунд.
На екрана деца с гащеризони се качиха върху маса за пикник и заявиха оживено: „Има едно момиченце, което живее с майка си, а татко й е далече. Въпреки че вижда родителите си поотделно и двамата я обичат, при това всеки ден!“
— Защо вижда родителите си поотделно? — попита Оливия. След това отговори на въпроса си: — Разведени са като баба и дядо.
— Може би — отвърна Мей.
— Родителите на приятелката ми Лили са разведени — продължи Оливия почти гордо, че знае нещо по въпроса. — Също и на Джо и Сара на нашата улица, но аз не ги харесвам. Не защото родителите им са разведени, просто не ги харесвам.
Кейт и Мей бяха от първата голяма вълна деца на разведени родители. Когато постъпи в колеж, Кейт познаваше повече хора, чиито родители са разделени, отколкото такива, чиито родители са заедно. Всички разказваха ужасии — съквартирантката й през първата година. Тейлър, беше качила четири килограма в годината, когато техните се разделили, защото си я разменяли в понеделник и четвъртък вечер и в тези дни и двамата й приготвяли вечеря. На нея сърце не й давало да им каже да престанат. Когато друго момиче от техния коридор се прибрало вкъщи, след като спало у приятелка, заварило майка си да прави секс със съседа, докато баща й бил в командировка. Тя веднага казала на баща си, а след това, в продължение на десет години, се обвинявала за развода. Най-откачената история разказваше Ед, който твърдеше, че всички приятели завиждали на родителите му, защото си имали красив дом, три деца и къща на брега на езеро в Ню Хампшър. Баща му се прибирал от работа всяка вечер точно в шест — весел, мил. Целувал съпругата си, изкарвал боклука и прибирал играчките от двора. Една вечер седнал на масата, както обикновено. Когато съпругата му сложила храната, той най-неочаквано изкрещял: „Ненавиждам пилешко.“ Излязъл и повече не се върнал.
Кейт бе въвличана във всеки спор, докато не разбра, че собствената й майка я е използвала. Мона обикновено разпитваше колко пари е похарчил баща й за новата си кола и дали се вижда с друга. След това използваше информацията срещу него в съда.
— Къде е мама? — попита Кейт.
— Излезе на разходка — рече Мей. — Според мен е притеснена за представянето си.
— Аз не съм нервна — рече Ейва.
— Браво на момичето! — отвърна Мей.
Кейт трепна при този отговор. Нямаше нищо лошо в това да се чувстваш нервен, както нямаше нищо хубаво в това да не си нервен. Запита се дали сестра й притежава умението само за два дни да съсипе три години внимателно подредени родителски грижи.