Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
За да представи по-човешкия облик на Стюарт пред съда, Джина винаги го наричаше по име, а прокурорът винаги го наричаше, единствено „обвиняемия“, или просто неопределено „обвиняем“. Тези малки унизителни номера може и да бяха глуповати и не бе сигурно дали оказват въздействие върху присъдата, но адвокатите и от двете страни смятаха, че може да ги пренебрегват само на свой риск.
— Да.
— Той ви е казал, че е тръгнал от хижата си на Екоу Лейк към два през нощта, така ли е?
— Всъщност каза, че е било малко преди два.
— А, малко преди два. Благодаря ви. Бихте ли казали на съда как се сдобихте с разписката от бензиностанцията в Ранчо Кордова, която показва, че Стюарт е заредил гориво там в четири и петнайсет през нощта?
— Вие ми я дадохте.
— Така е — потвърди Джина. Реши, че смисълът на действието е достатъчно ясен за съдията. Като адвокат на Стюарт тя не беше длъжна да предава на полицията улики, които можеха потенциално да уличат Стюарт. — А имахме ли възможност да обсъдите със Стюарт несъответствието във времето, за което споменахте в отговора си на господин Ейбрамс?
— Да, имах. Попитах го дали нещо го е забавило по време на пътуването от хижата му, което може да обясни излишното време. Той каза, че не е.
— Каза ли нещо повече?
— Да. При по-късен разпит, когато вече беше в ареста, заяви, че сигурно е сбъркал времето, по което е тръгнал.
— С други думи, първото му твърдение за времето на тръгване е било приблизително. А не, както свидетелствахте преди малко, категорично.
— Възражение, Ваша чест. Иска изводи.
Така беше и Джина го знаеше, но не даваше и пет пари. Тойнби прие възражението, но Джина продължи. Знаеше, че може да направи безценно малко по отношение на признанията на Стюарт, че двамата с Карин не са се разбирали или във връзка с парите, които щеше да наследи след смъртта й. А с показанията на съседите и на Бетани Робли щеше да се оправя, когато те застанеха на свидетелското място. Но Джина знаеше, че цялото построение с цел внушаване на виновност, издигнато толкова старателно от Джул и от Ейбрамс, до голяма степен е пясъчен замък. И възнамеряваше да ритне опората под краката им.
— Инспектор Джул, сутринта преди ареста на Стюарт имахте ли възможност да се видите с него?
— Да. В дома му.
— За да връчите заповедта за арест ли отидохте?
— Не. Тогава още нямах заповед за арест.
— Тогава още сте нямали заповед за арест. Същия ден ли беше издадена заповедта?
— Да.
— Но още не е била у вас. Тогава защо отидохте там?
Джул се размърда на стола си — първите признаци на нервност.
— Вие ми се обадихте от името на клиента си и ме помолихте да дойда, за да погледна някакви имейли, които е получил.
— Имейли ли? От какъв характер?
— Бяха заплахи към клиента ви.
— Какви заплахи?
— Смъртоносни.
— От кого?
— Не знам. Някой, който се бе подписал „Няма да убиваш“.
— Колко такива имейли имаше?
— Три.
— И кога клиентът ми бе получил последния от тях?
— В петъка преди… Предишния петък.
— Имате предвид преди събитието, така ли?
Джул явно мразеше да казват „събитието“.
— Да, преди убийството.
— Значи два дни преди въпросното събитие Стюарт е получил имейл със заплаха за живота си? Така ли е?
— Така казва той. И така изглеждаше.
— А вие какво направихте с тази информация, инспекторе?
— Нищо не направих. Реших, че клиентът ви най-вероятно сам е изпратил имейла до себе си.
— Останалите също ли?
— Да.
— Включително и през седмицата, когато е бил на туристически поход в планината Битъррут заедно с член на калифорнийското законодателно събрание?
— Може да е накарал някой друг да ги изпрати — сви рамене Джул.
— Така е — призна Джина. — Но, инспекторе, това вероятно е оправдателна улика по този случай точно като касовата бележка от Ранчо Кордова, която Стюарт доброволно ви предаде, нали?
— Доколкото има някаква стойност, а тя не е голяма — отговори Джул.
— Моля да предупредите свидетеля, Ваша чест. Не отговори на въпроса.
— Приема се.
— Отговорете с „да“ или с „не“, инспекторе — добави Джина. — Спестете ни редакциите си.
— Ваша чест… — скочи на крака Ейбрамс.
— Чакайте малко и двамата! — намеси се Тойнби. — Така няма да стане. И двамата знаете как се задават въпроси и се правят възражения, така че от сега нататък правете точно това. Ясно ли е?