Тъмен завет [bg]

Двадесет и осма глава

Разгърнах картата върху волана за пореден път и плъзнах поглед между хикса, с който Роман беше отбелязал адреса, и сградата отвъд улицата. Използвахме ограничените GPS способности на телефона, за да намерим точното място в Батън Руж, но явно имаше грешка в сателитния сигнал или Роман не беше пренесъл правилно информацията върху картата, защото това не можеше да е дестинацията ни.

— Според мен е точно това — обяви той, засенчвайки очите си с длан, за да огледа по-добре сградата. — За жалост.

— Още оттук чувам писъците на деца призраци — изтръпна осезаемо Приянка. — Може би Руби толкова обича да се пързаля с кънки, че е готова да прекоси безброй щати и да рискува да я заловят властите, само и само да се позабавлява.

Площадката „Ривърсайд“ се намираше в предградията на Батън Руж, на улица, до която още не беше достигнало магическото възобновяване, обзело вече много други места. Притокът на средства и спонсорирани от правителството ремонти очевидно се ограничаваше до центъра на града.

Паркирахме от другата страна на улицата, зад един „Макдоналдс“ със заковани прозорци, и обядвахме с храна от уличен автомат на избелялата от слънцето шарена детска площадка. Роман държеше да понаблюдаваме известно време дали някой влиза или излиза от „Ривърсайд“. До момента нямаше никакво движение.

— Не мисля, че е тук — казах, изхвърляйки опаковката от бонбони „Ем енд Емс“ в препълненото кошче на ресторанта, която веднага бе нападната от рояк мухи. — Едва ли някой е стъпвал тук от десетилетие насам.

Половината букви от флуоресцентната табела на площадката за кънки липсваха, опадали от занемаряване или откраднати. Паркингът с избледнели очертания пустееше. Прозорците, като тези на всички други сгради в квартала, бяха заковани с дъски и нашарени с предупреждения срещу нарушители.

— Е, така и така стигнахме дотук. Трябва поне да проверим какво я е заинтригувало толкова в подобно място — каза Приянка. — Става ли?

Роман провери дали пистолетът му е зареден и кимна.

Входната врата беше не само заключена, но и овързана с верига. Затова и толкова се изненадахме, като намерихме задната отворена.

— Заявявам за протокола, че това изобщо не ми харесва — отбеляза Приянка.

— Не водим протокол — изшушука Роман.

Тя му стрелна поглед. Той ѝ отвърна със същия.