Бягството [bg]

Тя паркира на заден на едно свободно място оттатък улицата и зачака. Използва времето да слуша радио и да отговаря на имейли, но нито за миг не изпускаше от очи входа на ресторанта. Пръстите й престанаха да барабанят по кормилото в момента, в който до лимузината спря бял ван. От него слезе як мъж и вратата му леко блъсна отстрани лимузината.

Стъклото на прозореца се плъзна надолу и шофьорът надникна навън. До слуха й достигнаха гневните му крясъци. Едрият му отговори.

Шофьорът изскочи навън и се изправи на сантиметри от него. Двамата продължиха да крещят, всеки опрял показалец в гърдите на другия.

Нокс се надяваше кавгата да не стане сериозна, тъй като беше сигурна, че шофьорът е въоръжен.

Погледът й попадна на някакъв тийнейджър, който се плъзгаше със скейтборд по тротоара. Имаше дълга къдрава коса, обърната наопаки бейзболна шапка с качулка върху нея, прокъсани на коленете и бедрата дънки и огромни кецове без връзки. Караше ниско приведен, очевидно подготвяйки се за труден скок. В следващия миг се тръшна по задник на тротоара и изчезна от погледа й.

Нокс отново насочи вниманието си към двамата мъже между колите. Те продължаваха да се карат, но сега шофьорът на Картър размахваше документите си под носа на другия. Дано това да сложи край на конфронтацията, помисли си тя.

Главата на хлапака бавно се появи над лимузината. Той изтупа дънките си, спокойно огледа обстановката и се наведе да вземе скейтборда.

За пръв път виждам такава овца да кара скейтборд, помисли си тя.

Хлапакът стъпи на дъската, оттласна се с крак и мина покрай двамата мъже. Постепенно набра скорост, направи остър завой и изчезна зад ъгъла.

Едрият мъж се върна обратно във вана, като продължаваше да ругае. Автомобилът му излезе на заден ход от мястото за паркиране в момента, в който Картър и Съливан се появиха на вратата на ресторанта. Шофьорът изкрещя още някаква ругатня към вана, който отвърна с пронизителен клаксон. После той зърна Картър и Съливан и побърза да отвори задната врата.

Нокс извади телефона си и набра номера на Пулър, който вдигна на второто позвъняване.

Тя му обясни какво прави и къде се намира. Той отговори с няколко кратки изречения.

— Разбрано — каза Нокс. — Но мисля, че…

Изведнъж тя млъкна. Сякаш някой беше натиснал скрит бутон в съзнанието й. Буквално не можеше да повярва на това, което ставаше пред очите й.

Всъщност не ставаше, а вече беше станало.

Чу Пулър, който я викаше по име.

— Нокс? Нокс!

Изобщо не му обърна внимание. Имаше сетива единствено за онова, което се разигра пред очите й.

Мъжът с вана беше блъснал лимузината нарочно.

Хлапакът, който не беше хлапак, караше скейтборда си, докато шофьорът беше ангажиран с другия човек.

Последва планирано падане, позволило на хлапака да се пъхне под лимузината, без да го забележат.