Снайперистът [bg]

— Тук е отбелязано, че сте набрали службата точно в 19:01, госпожо сенатор — подхвърли той. — Едноминутен разговор. Но вие твърдите, че не сте го правили.

— Наистина не съм.

— Може би сте набрали номера, докато сте проверявали температурата на водата във ваната?

— Вероятно бих могла — колебливо отвърна Бийчъм. — Не помня…

Джеймс се замисли.

— Може ли да видя телефона ви? — попита след секунда той.

— Няма го — отвърна Бийчъм. — Прибраха го като веществено доказателство… Беше покрит с кръв… Но аз си взех нов, абсолютно същия модел…

— Като този? — попита той и положи върху дланта си тънкото, блестящо с никелираните си части апаратче. Бийчъм кимна.

— Я се опитайте да ме душите! — извика той и започна да набира някакви цифри на клавиатурата. — Нападнете ме изотзад и се опитайте да ме душите — както го е правил онзи… Хайде, с всичка сила!

Със своите метър и осемдесет и два, Бийчъм беше с цели десет сантиметра по-висока от административния си асистент. По тази причина никак не й беше трудно да заеме позиция зад гърба му и да стегне в мъртва хватка гърлото му.

— Стискайте, по дяволите! — извика той. — Стискайте здраво!

Тя се подчини. Изведнъж усети как отново я обземат чувствата от онази нощ — гняв, страх и дълбока безпомощност… Ръката й се стегна върху ларинкса на Джеймс, принуждавайки го да се надигне на пръсти и да се опита да се освободи от задушаващата хватка. Телефонът остана в дланта му, докато пръстите му се забиха в силната китка на Бийчъм. После тялото му изведнъж се отпусна и падна на пода, симулирайки загуба на съзнание. Ръцете му се разпериха, а телефонът се претърколи върху дебелия персийски килим.

— О, Джеймс, извинявай! — уплаши се внезапно тя. — Добре ли си?

Дребничкият асистент се надигна, взе телефона и го допря до ухото си.

— Я чуйте това — промърмори той и й подаде апарата.

Сенаторката се подчини и мълчаливо изслуша посланието на служебния й телефонен секретар, което звучеше в мембраната.

— Това е вашето едноминутно обаждане — заключи с категоричен тон Джеймс и пъргаво се изправи. — Докато се борите с нападателя, без да искате натискате бутона „сенд“. И в крайна сметка все се обаждате в офиса…

— С какво ще ни помогне това? — недоумяващо го погледна Бийчъм.

На лицето на Джеймс изплува доволна усмивка, а пръстите му механично опипаха възела на вратовръзката, разместен от борбата.

— Ще ни помогне и още как — отвърна той. — Защото означава, че по време на борбата телефонът ви е бил включен. Ако открием запис на това обаждане в службата, може би ще получим пълната картина на това, което се е случило тук!