Снайперистът [bg]

— Добре. Влязохте в кухнята, а после?

— Момент! Точно тогава го чух за пръв път. Бях забравила за това, но… — Отново затвори очи, следвайки спомените: — Вървях по коридора, когато чух нещо откъм стълбите. Отново повиках Роза, но никой не ми отговори. По всяка вероятност е бил мръсникът, който се е подготвял да ме пресрещне.

— Какво направихте след това? Направо горе ли се качихте?

— Налях си чаша вино, а след това се качих горе и тръгнах към банята. Знаеш, че съм човек на навика. Вземам душ всяка вечер след работа…

— Значи се качихте горе… Добре, покажете ми.

Тя се обърна и го поведе към втория етаж. От стълбите се влизаше направо в малка дневна, отвъд която бяха двете спални вдясно, голямата баня вляво и най-накрая нейната стая. Банята за гости и четвъртата спалня се намираха в дъното на коридора, редом с тайната стаичка на Пол, чийто вход беше замаскиран като врата на стенен шкаф. От другата й страна беше задната стълба, която водеше обратно в кухнята.

— Най-напред се отбих в стаята си. Оставих си нещата, отпих глътка вино и влязох в банята. Завъртях крановете на ваната и пуснах вътре солите, които обичайно ползвам… — Обясненията й се придружаваха от повторение на конкретните действия. — След това отидох в гардеробната, за да се… приготвя… — Стана й неудобно да произнесе думите „събличам се“ пред подчинения си. — Тъкмо си бях свалила костюма, когато нещо привлече вниманието ми…

— Как реагирахте?

— Започнах да се извръщам към него, но в същия момент иззвъня мобилният ми телефон и аз тръгнах обратно.

— Къде беше той?

— В куфарчето, което бях оставила на леглото… — Посочи с ръка наляво, където през отворената врата на гардеробната се виждаше леглото от масивен махагон. — Взех го и отговорих…

— Съобщихте ли това на полицията?

— Не, бях забравила за този момент. Странно, как нещата се връщат с течение на времето…

— Кой беше? Кой ви търсеше по телефона?

Бийчъм се замисли за миг.

— Мисля, че обаждането беше от Белия дом. Някакъв служител ми съобщи, че са променили часа на заседанието на Националния съвет за сигурност. Вероятно е бил нов, тъй като не разпознах гласа му, освен това спомена за „Старфайър“…

— Това е една изключително секретна програма — отбеляза Джеймс. — Сигурна ли сте, че я спомена по име?

— Да, сигурна съм. Спомних си и какво си помислих — че здравата ще го спастрят за споменаването на такива неща по открита линия. Сигурна съм, че НАС се е заела със случая веднага, но не научих повече подробности…

Колелцата в главата на сътрудника й започнаха да се въртят.

— Какво направихте след разговора?

— Ами тръгнах към банята, защото ваната се беше напълнила и трябваше да спра водата…

— Продължавахте ли да разговаряте по телефона?

— Не, изключих го, преди да тръгна към банята… — Бийчъм говореше бавно, опитвайки се да възстанови действията си стъпка по стъпка. В един момент усети, че я обзема онова особено гадене, което беше изпитала във фаталната нощ. — После… После се съблякох, нали разбираш… — Джеймс кимна с глава, опитвайки се да й спести неудобството. — Мушнах пръст във водата, да проверя температурата й…