Пламъци в рая

И двете станаха и тръгнаха към перилата на терасата. На последното сияние на слънцето, отразявано от ниския облак от пепел, се виждаха хиляди малки влакънца, които улавяха светлината като тънки нишки. Корди и Елинор изтичаха от терасата в градината зад Голямото хале и към плажа. Такива нишки лежаха по тревата, пътеките и растенията. Купчини еластични нишки, много от тях дълги по метър и повече, бяха посипани на вълни като женски коси.

— Какво е това? – попита Корди.

Елинор поклати глава. Слънцето вече беше залязло, нишките бяха изгубили цвета си и изглеждаха бледочервени или сребристосиви. Приликата им с женска коса беше много голяма.

— Косата на Пеле – каза глас зад тях.

Те се обърнаха и видяха Пол Кукали. Той още изглеждаше разтревожен и разсеян. Говореше безизразно:

— Това са вид стъклени нишки – каза той. – Образуват се, когато Мауна Лоа и Килауеа изригват заедно. Докоснете ги… и вижте колко са еластични. Но рядко стигат чак дотук. – Той погледна на изток, където небето беше по-яркочервено, отколкото на запад. Сякаш тази вечер залязваха две слънца. – Изригването явно се е засилило.

Елинор докосна подобните на коса нишки за последен път и се изправи.

— Това означава ли, че няма да летим?

— Напротив – рече Пол. – Хеликоптерът е тук, но трябва да излетим скоро, преди облакът пепел да се е сгъстил още повече и да стане невъзможно да се лети.

Елинор се обърна към Корди.

— Сигурна ли си, че не искаш да…

— Аха – отвърна по-ниската жена. – От малко неща ме е страх, Нел, но от летенето направо ми прималява. Правя го само в крайни случаи. Аз ще дойда да ви изпратя.

Пол беше докарал голф количка и поеха покрай Голямото хале, тенис кортовете и паркинга, после през участък от северното голф игрище към хеликоптерната площадка сред а’а. Тук, отвъд дърветата, небето беше по-светло, но облакът пепел си оставаше като сиво присъствие на няколкостотин метра над земята.

Хеликоптерът бе точно в центъра на асфалтовия кръг, перката му още се въртеше бавно. Беше много по-малък от това, което Елинор очакваше, просто мехурче с опашка и перка. Вятърът от югоизток блъскаше оранжевия ветропоказател, увиснал на колчето от отсамната страна на площадката. Небето се отразяваше в плексигласовия купол и пилотът се виждаше само като смътен силует.

Елинор се обърна и стисна ръката на Корди над лакътя.

— Ще се видим след час-два.

Корди я погледна право в очите.

— Внимавай, Нел. Ако откриеш онази, която си мисля, че търсиш, поздрави я от мен.

Елинор се усмихна, кимна и последва приведена Пол към хеликоптера.

Корди отстъпи, защото перката се завъртя. Не виждаше пилота, но видя, че Пол се качи пръв и после Елинор си закопча колана. Двигателят започна да вие по-силно, перката се превърна във вихър и малката машина като че ли подскочи във въздуха като водно конче. Корди гледаше как тя описва кръг над курорта на ниска височина, после потегля към морето, жужейки на юг над брега.