Пламъци в рая

— Не зная точно. Лоно може да бъде човек, но мисля, че рядко се появява в тази форма. Той е най-яростният и най-властният от всички стари богове… повечето човешки жертвоприношения на този бряг са правени на Лоно… но не мисля, че е можел да се мери с Пеле.

Корди редуваше чийзкейка с брюлето.

— Значи врагът на Пеле тук може да е Ку, псето, или по-вероятно Пана-ева и неговите демонични приятелчета.

Елинор гледаше как светлината изтлява над дърветата.

— Или някой друг. – Погледна си часовника и вдигна очи към Корди. Оставаха няколко минути до срещата й с Пол и хеликоптера. Усети, че е напрегната. – Пеле е водила голяма битка с любимата си сестра Хи’иака някъде на този бряг. И отново е било заради мъж. Какво?

— Нищо не съм казала – рече Корди.

— Хи’иака била по-малката сестра на Пеле, която танцувала – каза Елинор, – и те се разбирали много добре. Хи’иака останала вярна на Пеле, въпреки че била привлечена от един от нейните любовници, човек на име Лохи’ау. Пеле решила, че става нещо между тях, и нападнала Хи’иака някъде по този участък от брега…

И двете погледнаха към ниското слънце и ширналия се океан. Облакът от пепел и дим беше надвиснал над брега като брезент, а слънцето възпламеняваше коремите на облаците и обагряше всичко в оранжевочервено сияние. Вълните в залива бяха лениви, като океан от кръв.

— Коя победила? – попита Корди. Беше изяла десертите и остави с доволно тракане лъжичката в чинийката на брюлето.

— Моля? О, в битката между Пеле и Хи’иака? Ами били наравно, но Пеле неволно убила Лохи’ау.

Корди кимна.

— Звучи ми като съботна нощ в Чикаго. Типичен битов скандал.

— Е, тази история има относително щастлив край – каза Елинор. – Един от боговете братя на Пеле намерил духа на Лохи’ау да се рее над океана и го върнал на земята и в тялото му.

— Като в дневника на Кидър?

— Вероятно. Хи’иака и новият й любовник заминали заедно за Кауаи. Но тя може още да иска да си отмъсти. Тя е могъща богиня…

Корди събра ръце на корема си и се облегна в стола.

— Не знам, Нел. Някак не ми се вярва Пол и тези мъже кахуна да са успели да се свържат с женски дух. Мисля, че са призовали някое мъжко шовинистко прасе на своя страна.

Елинор се усмихна широко.

— Какво е толкова смешно? – попита Корди.

— Ами всъщност има бог прасе – каза Елинор. – Или по-скоро глиган. Камапуа’а. Той е най-типичният мъжки бог… и враг на Пеле. А също и неин любовник.

Корди се наведе напред. Последните лъчи на залязващото слънце накараха изгорялото й лице да засияе.

— Разкажи ми.

Елинор сви рамене.

— Глиганът бил най-голямото сухоземно животно, което полинезийците и хавайците са познавали. Той е въплъщение на мъжката сила. Камапуа’а приема формата на глиган… или на красив мъж. Той е могъщ бог, макар да обича да стои на по-дъждовната, наветрена страна на островите – свързван е и с дъжда, горите и тъмните места, – мераците му винаги му навличат проблеми. Камапуа’а веднъж решил да изнасили сестрата на Пеле, Капо, но Капо се отървала, като си откачила вагината и я хвърлила като примамка… Моля, какво?