Копринената паяжина
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Переводчик: Благовеста Георгиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Копринената паяжина». Краткое содержание книги:
— Елиът, кажи, че преувеличаваш… Той не…
Гласът й заглъхна, когато потърси в лицето му следи от характерния му цинизъм и не откри такива. Той погледна Ерик, върна погледа си на нея и тя разбра, че казаното е истина.
— Неее — проплака тя. — Моля ти се, Боже, не! — Покри лицето си с ръце и се сви на леглото.
— Катлийн — обади се Ерик, — нямаш време за това точно сега.
— Прав е, Катлийн — обади се и Елиът. — Дойдох тук с чартърен полет. Изчаках те да се върнеш. Трябва незабавно да отлетим за Сан Франциско.
— Да. Добре — прошепна тя и започна безцелно да се върти из стаята. Какво трябва да направи? Не можеше да мисли.
— Остави нещата си тук. Ще ги опаковам и изпратя — предложи Ерик. Постави ръце на раменете й и я обърна към себе си. — Не се безпокой за нищо. Ще се справя с нещата тук и ще дойда в Сан Франциско утре сутринта.
— Не! — дръпна се рязко от него. На лицето й се четеше няма изненада. — Аз… мисля, че най-доброто, което можеш да направиш, е да останеш тук и да довършиш работата си. Сет би искал това… и не трябва да бъдеш… близо до… болницата.
Стана му ясно — тя не искаше да бъде с нея. Очите й, които отказваха да го погледнат директно, го вбесяваха. Повдигна брадичката й с палец и показалец и обърна лицето й към себе си. Вгледа се със стоманеносини очи в разкъсваните й от чувство на вина зелени дълбини. Устата му се превърна в тънка гневна линия. Обърна се към Елиът.
— Грижи се за нея, Елиът. Ако има нещо, което бих могъл да направя, обади ми се веднага. Ще съкратя работата си тук и ще се върна след един ден.
— Окей — каза Елиът.
Вратата се затръшна зад него.
Катлийн отново седна безсилно на леглото с отпуснати рамене, вторачена безцелно в ръцете си.
Елиът се приближи до нея.
— Катлийн, хайде да тръгваме.
Излезе от стаята само с дамската си чанта в ръка. Не си спомняше нищо от полета до Сан Франциско. Механично вършеше всичко, което се искаше от нея, но в главата й се въртеше само жестоката реалност, от която нямаше къде да избяга — докато тя се беше любила с друг мъж на тропически остров, съпругът й е умирал в болничното си легло… Заслужаваше да бъде наказана, но защо Господ правеше това чрез Сет? Не беше ли страдал достатъчно? Защо той трябваше да поеме върху себе си и нейното наказание?
Искаше да отиде в болницата направо от летището, но Елиът не й разреши.
— Изглеждаш като героиня от филм на ужасите, Катлийн. Сет е сериозно болен и видът ти с нищо няма да го облекчи. Когато влезеш в стаята му, си длъжна да изглеждаш като богиня, каквато той вярва, че си.
Ясно беше, че Елиът не гледа на нея по същия начин, но в момента беше твърде разтревожена за съпруга си, за да се грижи за мнението на Елиът.
Погледна се в огледалото — зарадва се, че се съгласи първо да си отиде вкъщи. Изглеждаше наистина кошмарно. Изкъпа се набързо, изми си косата, сви я на прибран кок и си сложи съвсем малко грим.
Терън я посрещна възторжено. Тя го притисна силно към себе си, но му отдели само няколко минути. Когато го върна на Алис и тръгна към вратата, детето се разплака жалостиво и плачът му я преряза като с нож, но сега съпругът й имаше предимство.
Хейзъл стоеше като часовой пред интензивното отделение. Когато зърна Катлийн, лицето й незабавно пожълтя от злоба.
— Ти си направи кефа — засъска тя. — Лично аз се надявах никога повече да не те видя, но Сет ще бъде щастлив, че се върна навреме, за да наблюдаваш как ще умре.
— Къде е лекуващият го лекар? — попита Катлийн, без да обръща внимание на жестоките й думи.
— При него — обърна й гръб и се отдалечи.
Катлийн се облегна с подкосени крака на стената. Елиът, който не се беше отделял от нея — с изключение на онзи половин час, когато се обличаше, — хвана ръката й и силно я стисна.
— Съжалявам за думите, които ти наговорих на острова — каза й той. — Държах се като кучи син.
Катлийн се усмихна слабо.
— Не, ти се държа като истински приятел, какъвто си. — Затвори за миг очи и каза тихо: — Освен това аз заслужавам много повече от това.
— Не бъди прекалено жестока към себе си, Катлийн. Откъде можеше да знаеш какво става тук?
— Трябваше да знам. Подозирах, че нещата с него не са напълно в ред, но когато го питах, той отказваше да говорим на тази тема — въздъхна тъжно. — Трябваше да бъда по-настоятелна. Длъжна бях да съм тук.
— Сега си тук. И това е най-важно в момента — поколеба се за миг, преди да попита директно: — Влюбена си в Гуджонсън, нали?
Погледна го бързо.
— Как… как разбра?
Елиът се усмихна.