Копринената паяжина
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Переводчик: Благовеста Георгиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Копринената паяжина». Краткое содержание книги:
— Сладка моя… — прошепна. — Винаги съм те обичал, Катлийн. О, господи, мислех, че паметта ми преувеличава, когато си спомнях отново и отново колко добре ни беше на двамата… Оказа се, че не е грешила… И все пак, любов моя, споменът бледнее пред това изживяване сега. — Обхвана с ръце лицето й, обсипа го с целувки.
Тя усети, че той почти се страхува, да не би да й причини болка. Погледна право в сините му очи и каза с треперещи устни:
— Аз съм само твоя, Ерик. Искам те целия.
— Катлийн… съкровище мое… — успя да отговори той и след миг всичко се превърна в светлина — телата им, душите им, предметите. Достигнали върховната наслада, двамата сякаш потънаха в безвремието.
— Божествено е — въздъхна блажено Катлийн, силните му ръце умело масажираха мускулите на раменете й.
— Знаех, че ще ти хареса.
— Как си се научил да масажираш така добре?
— Практика.
— О, ти, негодник такъв! — извика тя и обърна главата си, за да го погледне.
Той игриво я плесна по дупето.
— Лежи кротко, иначе ще спра.
— Не, продължавай. Харесвам докосването на ръцете ти — правиш го така добре.
— Не ставай дръзка — иначе ще те накажа.
— Каак? — попита тя с подчертано равнодушно разтягане на гласната.
— О, мога да измисля куп дяволски начини. Ей сега ще ти демонстрирам един — отговори веднага той и смъкна ръцете си надолу. — Може да ми се наложи да стана лош и да правя например това. Научи ли дамата урока си? — запита я той, отпускайки тяло върху нея и плъзгайки ръце под гръдния й кош, за да погали гърдите й. Тя се повдигна леко, за да улесни ръката му.
— О, да-а — въздъхна тя щастливо. Дъхът му пареше кожата й — той беше отместил косата от врата й и сега целуваше ухото й.
Бедрата му се наместиха по-стабилно върху нейните.
— Ерик, моля те…
Целуна я звучно по бузата.
— Не. Чаках те достатъчно дълго време, Катлийн — постави ръка на рамото й и я обърна. Махна с леко движение косата от челото й и се усмихна. — Преди малко и двамата загубихме контрол над себе си и всичко свърши много бързо. Искам време — искам бавно да вкусвам тялото ти, искам да имам цялото време на света, за да ти се насладя…
Целуна я. Страстна целувка, която едновременно и даваше, и получаваше, която и предизвикваше, и отговаряше на предизвикателството, целувка на обещание и клетва…
— Миришеш винаги така прекрасно — прошепна Ерик с устни зад ухото й; после ги придвижи надолу по врата.
Повдигна се на ръце и погледна с благоговение гърдите й.
— Повдигни си ръцете зад главата. — Катлийн изпълни искането му и няколко мига той попива красотата на тялото й с очи.
Разпиляната й коса беше като кестеняв пухкав облак върху бялата възглавница, която обрамчваше съвършенството на лицето й и го подсилваше. Загорялата й кожа контрастираше с по-бледата плът там, където са били бикините й. Гладка и нежна, сега тя като че ли излъчваше топлина.
— Ти си съвършена — прошепна той. — Нито прекалено едра, нито прекалено дребна. Безкрайно женствена. — Наведе глава и целуна гърдата й. Премести устни на другата й гръд и прошепна: — Иска ми се все още да имаш мляко. Бих искал да го вкуся.
Ръцете й се смъкнаха надолу и обвиха врата му.
— Съжалявам, че не намираш в мен това, което искаш.
— Напротив — в теб намирам всичко.
Този път не бързаха. Имаха време. Цяла вечност. Защото това, което изживяваха сега, беше като раждане…
Когато най-накрая се подчиниха на вече вибриращите си тела, направиха го отново заедно и се сляха и с тяло, и с дух.
— Умирам от глад — обади се Катлийн от леглото. Беше се облегнала на дървената табла, с чаршаф, изтеглен до брадичката й. Ерик стоеше до прозореца, вгледан в търкалящите се над океана облаци. Бурята беше преминала и сега спокоен дъжд отбелязваше края й.
Ерик се обърна и й се усмихна момчешки.
— Нищо чудно. Изгорихме поне десет хиляди калории от снощи.
Катлийн се изчерви.
— Ако някой иска да отслабне, няма по-добър начин от този.
— Ти нямаш нужда от това. И бездруго си само кожа и кости.
— Кожа и кости! — отметна чаршафа и седна възмутена. — Не е вярно! — Погледна без смущение гърдите си.
— Съгласен съм, че някои твои части са по-закръглени.
Катлийн хвърли възглавницата срещу него, но той пъргаво я хвана, преди да направи някоя пакост.
— Изглежда, надяваш се, че ще проявя кавалерство и ще тръгна да търся храна.