Да се влюбиш в негодник
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да се влюбиш в негодник». Краткое содержание книги:
С помощта на Джереми и неговата братовчедка Реджина, Дани се превръща в истинска дама. Независимо от силните и непознати за нея чувства, които Джереми разгаря в душата й, тя отказва да бъде нещо повече от негова помощница, защото знае, че той не харесва брака. Променена, подобно на Пепеляшка, тя се представя за новата любима на Джереми, за да му помогне да избегне назряващ скандал. Обаче някои високопоставени особи започват да твърдят, че Дани им изглежда особено позната. Всички се питат коя всъщност е Дани и това поставя под риск не само шанса й да завладее сърцето на Джереми, но и собствения й живот.
— Не ти завиждам. Не бих искал аз да обяснявам на сина си, че трябва да се откаже от такова превъзходно парче.
Джеймс изсумтя.
— Ти нямаш син. И да не си посмял да кажеш на моя такова нещо. Момчето вече е истински мъж. Той сам ще реши какво да прави и как да излезе от тази каша. Пък и само защото Джейсън е казал нещо? Да бе, как не!
Антъни се ухили.
— Напоследък имам дяволски добър късмет, че не ме тормози с неговите проповеди. Много добре знам, че ти няма да си отвориш проклетата уста и да ми кажеш.
— Разбира се, че щях да ти кажа. Да не искаш сам да го отнеса?
И те не успяха да открият Джереми вкъщи, но за разлика от Джейсън, Джеймс знаеше кого да попита къде е.
— Отиде да открие момичето — каза Арти на Джеймс. — Тя напусна кораба.
— Скарали ли са се?
— Не мисля. Тръгна да си търси нова работа. Така поне рече момичето от кухнята.
— И къде каза, че е отишла? — попита Джеймс меко.
— Нищо не съм казал. Обачи, момичето от кухнята му каза къде да я търси. Тя рече, че девойката щяла дъ иде вкъщи първо преди да почне да търси работа.
— Което значи, че е тръгнала накъде?
— Ня’а да кажа — изненада го Арти и каза упорито. — Освен, ако ни мъ вземете да ви пазя гърба.
— Разбира се. Не бих си и помислил друго. И така, накъде тръгна да я търси?
— В най-пропадналите квартали на града, както си мислите и вий. Най-бедните и с най-голямата измет.
— Мислил ли си да направиш сиропиталище, Дагър?
— Не — измърмори той. — А ти как си я предста’яш тая работа? К’во шъ стане, ако от идеята нищо ни излезе? Шъ им дадеш на тези младежи надежда за по-добър живот и после шъ им го вземиш, щот ня’а да мож’ да покрием разходите. Туй шъ ги разочарова още повече и ша ги напра’иш още по-лоши. Сега поне не очакват нищо ’убаво и са си таквиз, каквито са.
Значи и той беше мислил за това? А и тя не беше взела предвид факта, че може и да се провалят. Но пък той беше толкова черноглед. Ако мислеха така, разбира се, че щяха да се провалят.
— Намерих си хубава работа тази сутрин. Взеха ме още на първата, за която попитах.
— К’во искаш да кажеш?
— В града плащат по-добре. Ако и ти си намериш работа, можем и да основем сиропиталището там. Мислиш ли, че ще е трудно да намерим място, не в богаташките квартали, но в търговската част?
— Забрави за т’ва — каза й ядосано. — Нивгиш не съм са ’фащал на нормална работа.
— Не е вярно. Ти беше и управител, и предприемач, и домакин, и какво ли още не през всичките тези години.
— К’вото го мога — го мога и ни съ опитвам да са пра’я на к’вот’ не съм. Ни съм кат’ теб. Твойте желания са неизпълними. Единствения начин да си получиш сиропиталището е, ако ти помогне правителството или някой друг с пари.
— Ако намеря някой да ми помогне, ти ще се заемеш ли с управлението?
— Разбира съ. Ти го направи. Аз шъ са грижа за нещата вместо теб. — Но после тонът му стана подигравателен, когато добави. — ’начи си завъдила богати приятелчета, тъй ли?
Той го каза просто, защото не вярваше, че тя някога ще успее да го постигне. И може би беше прав. Но тя нямаше никакво намерение да се откаже.
— Ами, всъщност точно така е.
Дани се извърна рязко и ахна при вида на Джереми, изпълващ вратата. Зяпаше я, сякаш искаше да я грабне и да я разтърси… или да я прегърне. Всъщност, толкова много емоции излъчваха очите му, че тя трудно можеше да определи точно какво изпитва. Най-накрая той свали поглед от нея и го насочи към децата отзад. Те се бяха скупчили и гледаха с изумление този богаташ дошъл в тяхната част на града.
Той подхвърли една монета и каза:
— Ще имаш ли нещо против, момче, да ми пазиш каретата? Ако е още отвън, когато се върна, ще ти дам още една монета. Ако не е — ще ти помогна да си изкопаеш гроба, преди да те вкарам в него.
Това извади Дани от вцепенението й. Тя се втурна към вратата.
— Той не искаше да каже това — каза тя на момчето, което зяпаше с отворена уста. — Просто седни в каретата и извикай, ако някой се опита да я открадне.
После се опита да се отдалечи от Джереми, преди да го нападне.
— Как ме откри?
— Ами, трябваше да пребия това чудовище в кръчмата и да го заплаша, че ще му извадя сърцето с голи ръце, ако не ми каже къде се е скрила бандата ти.
— Разправял си се с него?
— Не, но прозвуча убедително, нали? — каза Джереми широко усмихнат.
Дани изобщо не го намери за забавно, за разлика от Дагър. Той избухна в смях, а Джереми продължи.
— Всъщност, парите му развързаха езика и не се наложи да прилагам никакво насилие. Доста са лоялни приятелите ви наоколо, няма що — добави той сухо.