Сянката на Бога
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
Въпреки забраната Ласитър се заема със случая, който го отвежда по целия свят. В хода на разследването той се натъква на мощна организирана сила, която неумолимо пречупва неистовите му усилия да накаже престъпниците. Сериозните му връзки и познанства в различните служби не му помагат особено и той се озовава в ролята на преследвания преследвач.
Кой и защо извършва поредица от абсолютно безсмислени, на пръв поглед, убийства. Ще надхитри ли преследвачите си Джо Ласитър. Пригответе се за шеметно пътуване в дебрите на един напълно непознат свят, в който всичко противоречи на нормалните човешки представи за световен порядък.
— Не, отче…
— Аз съм добър слушател — напомни му Ацети.
— Мисля, че има недоразумение.
— О?
— Аз не съм женен.
Свещеникът се обърка.
— Тогава…? — Обърна длани нагоре, за да покаже безпомощността си.
— Тук съм, защото сестра ми е идвала в клиниката. Преди няколко години.
— А! Добре! Сестра ви! Успешно ли се оказа?
— Да, роди й се прекрасно момченце.
Ацети се усмихна на новината и кимна доволно. После усмивката му премина в смръщване.
— Не разбирам — каза той. — Защо тогава сте тук?
— Тя почина през ноември.
Свещеникът примижа от болка.
— Страшно съжалявам. А момчето? Предполагам, сега за него се грижи баща му… и вие?
Ласитър поклати глава:
— Няма баща. Сестра ми живееше сама. А освен това и детето е мъртво. Всъщност… и двамата бяха убити.
Ацети отмести поглед. След малко попита:
— И как се случи всичко това?
— Някой ги е убил, докато са спели, след това домът им е бил подпален.
Ацети дълго не проговори. Отряза ново парче хляб и го топна във виното. Накрая го погледна:
— Това ли ви води тук?
Ласитър кимна.
— Убиецът е италианец. Не мисля, че двамата със сестра ми са се познавали. После научих…
Свещеникът стана от масата, изправи се и закрачи неспокойно. Нещо го бе развълнувало, някаква тревожна мисъл. Изведнъж попита:
— Момче ли казахте? — Ласитър потвърди с кимване, без да изпуска свещеника от очи. — Чудя се… — започна Ацети.
— Какво, отче?
— Питам се дали знаете… Може и да не ви е известно, разбира се, но все пак… дали не знаете по кой метод е била обработена сестра ви. Защото има няколко…
— Знам, че е имало донор на яйцеклетка. Мисля, че го наричат…
— Донорство на ооцита. — Свещеникът произнесе фразата, сякаш ставаше дума за фатална болест. Продължи да крачи все така неспокойно, после се почеса по главата, спря и погледна Ласитър: — Но, разбира се, такива неща се случват. Има толкова много насилие и жестокост. Особено в Щатите. Сестра ви в град ли живее? В тези трудни времена…
Ласитър кимна:
— Прав сте. Наистина има много насилие. Но сестра ми и племенникът ми не са единствените.
— Какво искате да кажете?
— Друго момче е било убито в Прага. Горе-долу по същото време. И в Лондон. В Канада… Рио… Един Бог знае къде още. Това е причината, поради която съм тук: те всички са били заченати в клиниката.
Свещеникът рухна на стола си, отметна назад глава и затвори очи. После сложи лакти на масата и прекара пръсти през косата си. Дълго време не каза нищо. В настъпилата тишина Ласитър чу, че навън вали.
След минута свещеникът се изправи на стола. Събра внимателно дланите на ръцете си и наведе глава, докато челото му не опря връхчетата на средните пръсти. Лицето му бе скрито, а брадичката му — заровена в гърдите. Прошепна нещо, което Ласитър не разбра.
— Моля?
— Добре, „такава е волята Божия“ — извика Ацети. Опря длани върху масата и погледна Ласитър. Погледът му беше тревожен и нефокусиран. — А може би не е!
— Отче…
— Не мога да ви помогна!
— Струва ми се, че можете.
— Не мога!
— Тогава ще бъдат убити още деца!
Очите на Ацети плувнаха в сълзи.
— Вие не разбирате… — умолително каза той, пое дълбоко въздух и се опита да се успокои. — Изповедта е свещена. Което се признае, остава запечатано. Така би трябвало да бъде.
— Какво означава „би трябвало“? — Но свещеникът упорито поклати глава. — Знаете кой стои зад всичко това, нали? — настоя Ласитър.
— Не — Ласитър почувства, че говори истината, — не знам. Но мога да ви кажа следното: всеки аспект от живота на Барези е част от онова, което се опитвате да откриете: работата му като учен, религиозните му изследвания, дейността му в клиниката. — Свещеникът отново въздъхна дълбоко и замълча.
— Това ли е? — осведоми се Ласитър.
— Това е, което мога да кажа — със съжаление в гласа произнесе Ацети.
— Значи не ми остава нищо друго, освен да ви благодаря за голямата помощ — язвително отговори Ласитър, без да скрива сарказма си. — Ще гледам да го запаметя добре. И ако някоя от майките ме попита защо синът й е трябвало да умре, аз ще й разказа за вашия обет… и как нещата опират до принципи. Сигурен съм, че ще разбере — той сграбчи палтото си и скочи на крака.
— Почакайте — спря го Ацети. — Има още нещо… — Преди Ласитър да успее да каже каквото и да било, Ацети отиде в съседната стая. Чу се как дръпва чекмедже. После се върна. — Ето — каза той и даде на американеца някакво писмо.
— Какво е това?
— Барези ми го изпрати от болницата, няколко дни преди да почине. Мисля, че в него ще намерите отговорите на някои от вашите въпроси. — Ласитър видя, че писмото беше написано на ръка от двете страни на тънка, полупрозрачна хартия. Над главите им удари камбана. Ацети дръпна ръкав и погледна часовника си. — Имам изповеди до осем — каза той. — Ако се върнете довечера, ще ви го преведа.