Труден за убиване
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Труден за убиване». Краткое содержание книги:
Те отвличат Холи Джонсън, агент от ФБР и дъщеря на най-високопоставения военен в САЩ. Холи е безценен заложник в преговорите им с правителството.
Те отвличат и Джак Ричър. По погрешка. Без да знаят, че е бивш военен полицай. Труден за убиване.
Те трябва да бъдат спрени. За да бъде сложен край на лудостта. За да няма тероризъм. Денят на независимостта наближава. Денят на равносметката.
Макграт кимна и тръгна към спалните фургони. Събуди Милошевич и Броган. Двамата спяха съвсем облечени върху кушетките. Станаха и се разкършиха. Слязоха по стълбичката и завариха отвън Уебстър, Джонсън и адютанта. Гарбър стоеше малко по-назад.
— Телефонната линия е готова — каза Уебстър.
— Вече? — изненада се Броган. — Мислех, че ще я прекъснем сутринта.
— Решихме да не протакаме — отвърна Уебстър и кимна към Джонсън. Жестът говореше недвусмислено: нали разбираш, човекът е разтревожен.
— Добре — каза Милошевич. — Ще я държим под око.
— Събудете ни в осем — заръча Уебстър. — Или По-рано, ако се наложи.
Броган кимна и тръгна на север към командния пункт. Милошевич го последва. Спряха един до друг да погледат планинските склонове под лунното сияние. Докато стояха, в празния команден пункт забръмча факс. Листът изпълзя с текста нагоре. Беше пет без десет сутринта. Петък, четвърти юли.
Броган събуди генерал Джонсън час и десет минути по-късно, точно в шест. Почука силно по вратата на фургона и след като не получи отговор, влезе и побутна стареца.
— Обаждат се от военновъздушната база „Питърсън“, сър — каза Броган. — Искат да разговарят с вас.
Джонсън се запрепъва към командния пункт по риза и панталони. За да не му пречи, Милошевич излезе при Броган в неясното утро. След пет минути Джонсън се появи на прага.
— Трябва да обсъдим положението — обяви той и отново изчезна вътре.
Милошевич отиде да събуди останалите. След малко те се зададоха. Уебстър и адютантът се прозяваха. Гарбър вървеше изпънат като бастун. Макграт беше облечен и пушеше. Кой знае дали изобщо бе лягал. Изкатериха се по стълбичката и насядаха около масата рошави, със зачервени очи.
— Обадиха се от „Питърсън“ — съобщи Джонсън. — На разсъмване пращат спасителен хеликоптер да търси ракетното поделение.
Адютантът кимна.
— Уставно положение.
— Основано върху догадки — каза Джонсън. — Смятат, че имат работа с механична или електротехническа повреда.
— Което се случва често — добави адютантът. — Ако радиото им се повреди, според устава трябва да го поправят. Ако в същото време се повреди и камион, трябва да спрат и групово да изчакат помощ.
— Готови за отбрана? — запита Макграт.
Адютантът кимна отново.
— Точно така. Да отбият от пътя и да чакат хеликоптер.
— Трябва ли да им кажем? — запита Макграт.
Адютантът се приведе напред.
— Там е въпросът. Какво ще им кажем всъщност? Дори не знаем със сигурност, че онези безумци са ги докопали. Все още не е изключено да имат повредено радио и камион.
— Надявай се — промърмори Джонсън.
Уебстър сви рамене. Знаеше как да се справя с такива случаи.
— Какво печелим? — запита той.
— Нищо не печелим — отвърна Джонсън. — Кажем ли, че ракетите са пленени, започва дандания до небесата, губим контрол над положението и признаваме, че сме нарушили заповедта на Вашингтон да кротуваме до понеделник.
— Добре, а какво губим? — запита Уебстър.
— Загубата е чисто теоретична — каза Джонсън. — Ако допуснем, че са пленени, значи вече са скрити на сигурно място. В такъв случай авиацията няма да ги открие. Ще се повъртят малко и ще се върнат да чакат.
Уебстър кимна.
— Добре. Нищо не печелим, нищо не губим, край на тревогите.
Настана кратко мълчание.
— Значи ще си траем — каза Джонсън. — Оставяме хеликоптера да излети.
Макграт смаяно тръсна глава.
— Ами ако им хрумне да свалят хеликоптера?
Адютантът на генерала се усмихна снизходително.
— Няма начин. РВП ще им попречи.
— РВП ли? — повтори Макграт.
— Съкратено от „Разпознай враг или приятел“ — обясни адютантът. — Електронна система. Хеликоптерът излъчва сигнал. Ракетата го разпознава като приятел и отказва да излети.
— Сигурно ли е? — запита Макграт.
Адютантът кимна.
— Сто на сто.
Гарбър го изгледа навъсено. Но премълча. Не беше експерт в тази област.
— Добре — каза Уебстър. — По леглата. Събуди ни към осем, Броган.
На пистата в базата „Питърсън“ хеликоптер „Боинг CH–47D Чинук“ загряваше двигателите и започваше да гълта от своите три хиляди осемстотин деветдесет и пет литра гориво. Чинукът е огромна машина с две носещи витла, които се въртят в рамките на овал с размери трийсет на двайсет метра. Празен тежи над десет тона и може да вдигне още единайсет. Всъщност представлява грамаден летящ сандък с двигател отгоре, резервоари отстрани и кабина за екипажа високо отпред. Всеки хеликоптер става за издирване, но единствено чинук може да спасява тежко оборудване.
Тъй като беше празник и дежуреше минималният личен състав, диспечерът отдели само двама пилоти. Без наблюдател. Предполагаше, че не им трябва. Колко му е да откриеш пет камиона на някоя крайпътна отбивка в Монтана?