Труден за убиване
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Труден за убиване». Краткое содержание книги:
Те отвличат Холи Джонсън, агент от ФБР и дъщеря на най-високопоставения военен в САЩ. Холи е безценен заложник в преговорите им с правителството.
Те отвличат и Джак Ричър. По погрешка. Без да знаят, че е бивш военен полицай. Труден за убиване.
Те трябва да бъдат спрени. За да бъде сложен край на лудостта. За да няма тероризъм. Денят на независимостта наближава. Денят на равносметката.
Той залитна и се подпря на едно дърво. Разказа й всичко от начало до край.
— По дяволите — промърмори тя. — Противосамолетни ракети? Масово самоубийство? Кошмар.
— Кошмарът си е техен — каза Ричър. — Ние изчезваме.
— Трябва да останем и да им помогнем — възрази Холи. — Семействата.
Той поклати глава.
— Най-добре ще им помогнем, като избягаме. Ако останат без теб, може и да променят плановете. Освен това ще обясним как стоят нещата.
— Не знам — каза тя.
— Аз знам. Правило номер едно: грижи се за най-важното. Това си ти. Изчезваме.
Тя сви рамене и кимна.
— Сега ли?
Той стисна зъби и също кимна.
— Незабавно.
— Как?
— С джип през гората. Открих къде е автомобилният парк.
Отиваме там, взимаме джип и дотогава вече ще е достатъчно светло, за да открием пътя. В бараката на Боркен видях карта. Гората е пълна с пътеки на изток.
Холи кимна и Ричър се отдръпна от дървото. Тръгнаха по криволичещата пътека към Бастиона. Километър и половина в тъмното. Препъваха се в камъните, но не ругаеха — трябваше да си пестят дъха. Завариха поляната тиха и мрачна. Промъкнаха се зад кухнята към свързочната барака. Излязоха от гората. Ричър пристъпи напред и притисна ухо към шперплатовата стена. Никакъв звук.
Отново си послужи с медната тел и след десет секунди бяха вътре. Холи откри хартия и химикалка. Написа съобщението. Набра номера на Чикаго и въведе листа във факса. Подложи ръка и го пое на излизане. Натисна бутона за потвърждение. Не искаше да оставя следи. Изпълзя нов лист. На него беше изписано, че номерът на получателя е верен. Време на изпращане: пет без десет, петък, четвърти юли. Тя накъса двата листа на ситни парченца и ги пъхна най-отдолу в кошчето за боклук.
Ричър се разрови насам-натам и откри кламер. Последва Холи навън в лунната нощ и заключи вратата. Изтича отзад и откри мястото, където кабелът от антената минаваше през стената. Взе кламера и го прегъна няколко пъти, докато се счупи. Заби счупения край в кабела като карфица. Избута го напред, тъй че едва да стърчи от двете страни. Беше направил късо съединение между проводника от антената и фолиото в обвивката. Сигналът щеше да идва от ефира по кабела и после да заминава по фолиото направо към земята, без да достига приемника. Най-добрият начин да съсипеш една радиостанция. Счупиш ли я, ще я поправят. Така повредата е незабележима и техникът ще се бъхти до изнемогване, додето най-сетне му хрумне да провери.
— Трябва ни оръжие — прошепна Холи.
Той кимна. Промъкнаха се към оръжейната. Ричър погледна ключалката. Отказа се. Механизмът беше грамаден. Нищо нямаше да стане без инструменти.
— Ще взема глока от онзи, дето ме пазеше — прошепна той.
Холи кимна. Върнаха се между дърветата и тръгнаха към следващата поляна. Ричър се чудеше как да обясни вида си на Джоузеф Рей. Реши да му каже, че е бил телепортиран до ООН. И да обясни, че скоростното телепортиране понякога е опасно. Пропълзяха зад наказателната барака и се ослушаха. Тишина. Заобиколиха зад ъгъла. Ричър отвори вратата и видя срещу себе си деветмилиметров пистолет. Само че този път не беше глок, а зиг зауер. И не го държеше Джоузеф Рей, а Бо Боркен. Боркен стоеше на прага заедно с Малкия Стиви и се усмихваше радостно.
37
В четири и половина сутринта Уебстър нетърпеливо чакаше новата смяна. Джонсън, Гарбър и адютантът дремеха на столовете. Макграт беше отвън с телефонните техници. Вече привършваха. Работата отне повече време, отколкото предполагаха. Първо прерязаха телефонния кабел от Йорк и го насочиха към временна разпределителна кутия, която закрепиха в основата на един от стълбовете. После прокараха покрай пътя кабел от кутията до командния пункт. Включиха го в един от страничните изводи.
Но не излезе нищо. Поне на първо време. Техниците взеха да мърморят за милиметри, смущения и съпротивления. Работиха цели три часа. Вече бяха готови да обвинят несъвместимото армейско оборудване, когато се сетиха да проверят собствената си разпределителна кутия. Повредата се оказа там. Дефектен елемент. Смениха го и системата заработи идеално. В четири и половина Макграт ги изпращаше с хиляди заръки да си мълчат, когато Уебстър излезе при него. Погледаха как камиончето на техниците се отдалечава. Шумът заглъхна зад завоя. Уебстър и Макграт продължаваха да се взират в ясната лунна нощ. Стояха така пет минути, докато Макграт си допуши цигарата. Не разговаряха. Само гледаха в далечината на север и се питаха мълчаливо какво става там.
— Върви да събудиш момчетата — каза Уебстър. — Ще се оттеглим за малко.