Францисканският заговор
- Автор: Сак Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Францисканският заговор». Краткое содержание книги:
Източник: http://book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9762/franciskanskiat-zagovor-dzhon-s...
Междувременно Амата трябваше да взима други решения, които не й даваха мира и я караха да седи, втренчена в огъня, докато всички в къщата спят. Изсули се от стола на пода, за да е по-близо до пламъците, които се опитваха да сгреят стаята. Нейната стая, в нейната къща.
Когато нотариусът прочете завещанието на дона Джакома, в което се съобщаваше, че цялата й прислуга се освобождава от задължения към предишната си господарка, а Амата получава солидно наследство („за доброто на моята душа и за един благочестив край, понеже би било похвално пред Господа“), тя не остана изненадана. Шока бе изживяла няколко седмици преди това, когато благородницата я повика в стаята си и сподели с нея намеренията си. Дори сега, спомнила си щедрия жест на старата жена, Амата едва сдържа сълзите си, а светлината на огъня се размаза пред погледа й в оранжева мараня. Имаше чувството, че за втори път е изгубила майка си — веднъж отнета й от ръката на убийци, а втори път — от възрастта.
Накрая на силите си, дона Джакома все пак успя да прошепне на Амата и едно предупреждение.
— Неомъжените благородни девойки трудно могат да вземат в ръце съдбата си. Ако беше властна заможна вдовица като Бланш от Кастилия или съпруга на занаятчия, наследила магазин, инструменти и чираци, или дори селянка, наследила нивите на починалия си мъж, щеше да имаш шанса да те оставят да живееш и работиш на спокойствие. Но мъжете от семейството на моя съпруг няма да ти позволят този лукс. Още щом вестта за смъртта ми стигне до Рим, те ще се опитат да ти вземат завещаното от мен. Някога те ме оставиха на мира само защото имах наследници от мъжки пол, а впоследствие, когато синовете ми загинаха — заради възрастта ми. — Успя да се засмее едва чуто. — Надяваха се, че няма да им създавам грижи и ще се помина много по-рано. — Старицата се вкопчи в ръкава на Амата, осеяните й с петна пръсти стискаха плата с неподозирана сила. — След броени седмици цялата околност ще научи, че си забогатяла. Ухажорите ще ти се лепят като мухи на мед. Ако искаш да предпазиш наследството си от Франджипани, Аматина, трябва да се омъжиш възможно най-скоро.
Изброявания! Странно, но нещо толкова просто като изброяването — на всичко и на всички — се оказа последното възстановително средство на мисълта на Джовани от Парма. От онзи празничен ден преди две години, когато килията им бе обляна от чудодейна светлина, брат Джовани започна постепенно, но неизменно да се завръща към живите. С присъщата на прохождащо дете почуда и възхищение от научаването на имената на предметите, от новите движения, цветове и аромати той започна да възстановява паметта си. За радост на Конрад съкилийникът му постепенно стана изключително словоохотлив, обичаше да се отклонява надалеч, да броди из отдавна изоставените кътчета на спомените си.
Когато за пръв път изненада Конрад със свое излияние, току-що бяха привършили дневната си паница супа.
— Тъкмо си спомних едно ядене, брате Конрад. Съвсем ясно, като че съм го изял вчера. Доста от нашите братя, сред които и аз, вечеряхме с краля на Франция. Бяхме на посещение в манастира ни в Санс, за събрание на провинциалните министри.
Та въпросната вечеря… се състоеше от най-малко дванайсет ястия: най-напред, череши, после — превъзходен бял хляб; отбрано вино, достойно за всяка кралска особа; зелен фасул, сварен в мляко; риба; раци; специалитет със змиорка; ориз, приготвен с бадемово мляко и канела на прах; пак змиорка, но този път в сос; и накрая — подноси, отрупани със сладкиши и плодове според сезона.
Възрастният монах погледна купичката си и сви рамене. После потупа челото си с пръст, опитвайки се да извика в паметта си още подробности от гостуването си в Санс.
— Следващият ден се падаше неделя — продължи Джовани. — Призори крал Луи влезе в църквата, за да се присъедини към молитвите ни, като изостави свитата си в селото. С него дойдоха само тримата му братя и неколцина коняри, които останаха при конете им. След като коленичиха и се поклониха пред олтара, братята му се огледаха за столове или пейки. А кралят остана коленичил в пръстта, понеже подът не бе покрит с плочи. След като приключи с молитвите, той напусна храма, готов да си продължи по пътя. Тогава един слуга му каза, че брат му Шарл все още се моли ревностно, при което кралят изчака търпеливо, без да се качи на седлото. Като видях колко горещо се молеше Шарл и как кралят го чакаше, без да каже нито дума, аз получих своя урок, осъзнавайки библейската истина: „Озлобен брат е по-непристъпен от як град.“31
31
Притчи Соломонови, 18:20. — Бел.прев.