Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
— Тръгвай! — заповяда студено Китиара, вперила очи в Танис. Погледите на всички в залата също бяха приковани в него.
— Какво? Ти не ми каза за това! Какво да правя?
— Качи се на платформата и остави меча си в краката на Ариакас — прошепна Китиара и го придружи до края на площадката. — Той ще го вземе и ще ти го върне. Така ще станеш офицер от драконовата армия. Това е ритуал, нищо повече. Но печеля време.
— Време за какво? Какво си намислила? — остро запита Танис и сграбчи ръката й. — Трябваше да ми кажеш…
— Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре — усмихна се очарователно Китиара заради онези, които ги наблюдаваха. — Помни кой стои до мен на тази платформа. — Тя погали дръжката на меча си, погледна многозначително Лорана и застана до нея. — Не прави глупости.
Разтреперан от страх и гняв, Танис се запрепъва по стълбите надолу от змийската глава. Шумът в залата се носеше край него като океански прибой. Той стъпи на пода и тръгна към платформата на Ариакас без да има ясна представа къде е и какво прави.
Лицата на драконяните, които бяха почетна стража на Лорда, плуваха край него като в ужасен кошмар. Виждаше глави без тела, бляскащи зъби и вибриращи езици. Те се разделиха и стълбите се появиха пред него, изникнали от нищото.
Танис вдигна глава и погледна нагоре. На върха стоеше Лорд Ариакас — едър, величествен мъж. Цялата светлина в залата сякаш се беше съсредоточила върху короната на главата му. Блясъкът й заслепи очите му и той примигва, докато се изкачваше нагоре с ръка на меча си.
Беше ли го предала Китиара? Ще спази ли обещанието си? Съмняваше се. Гой се наруга, че още веднъж се беше поддал на чара й, още веднъж бе сглупил като й повярва. И сега тя държеше всички козове. Не можеше да направи нищо… или можеше?
Идеята се появи толкова внезапно, че замръзна с крак на следващото стъпало.
„Идиот! Не спирай да вървиш!“, нареди си той, чувствайки, че всички го гледат. Наложи си да си придаде спокоен вид и продължи да се изкачва. Колкото повече наближаваше лорд Ариакас, толкова повече се избистряше планът му.
Които носи Короната, управлява! Думите отекнаха в ума му.
„Убий Лорда и вземи Короната! Толкова е лесно!“ Погледът му трескаво обходи алкова. Край Ариакас естествено нямаше никой, защото само Господарите можеха да стоят на платформите, но той дори нямаше пазачи на стълбите като другите. Очевидно беше самонадеян и уверен в силата си, за да ги освободи.
Мислите на Танис бясно препускаха. „Китиара би продала душата си за тази Корона и докато аз я притежавам, ще ми се подчинява! Мога да спася Лорана и да избягаме заедно! Щом се измъкнем оттук, ще й обясня всичко. Ще извадя меча си, но вместо да го сложа в краката на Лорда, ще го промуша! След като взема Короната, никой няма да посмее да ме докосне!“
Танис почувства, че се тресе от възбуда и с усилие си наложи да се успокои. Не смееше да погледне към Ариакас от страх да не прочете отчаяния план в очите му.
Оставаха му само пет стъпала до площадката. Той се овладя, вдигна очи към мъжа и за миг се обезкуражи от злото, което видя — мъжът имаше вид на човек, който е убил хиляди невинни само за да постигне целта си.
Ариакас наблюдаваше Танис с отегчено изражение и презрителна усмивка. След това изгуби интерес и погледът му се отправи към Китиара. Имаше вид на шахматист който се опитва да отгатне какво ще предприеме противникът му, за да направи следващия си ход.
Изпълнен с отвращение и омраза, Танис бавно извади меча от ножницата. Дори ако не успееше да спаси Лорана дори да загинеха зад тези стени, поне щеше да направи едно добро дело като убие Командващия Драконовите армии. Но когато чу, че полуелфът вади меча си, Ариакас отново го погледна. Тъмният му поглед прониза душата му и той усети как огромната му сила го побеждава. Внезапно осъзна нещо, което му подейства като удар в стомаха и едва не го накара да залитне по стълбите. Ариакас беше магьосник!
Проклет заслепен глупак — наруга се Танис, защото докато се качваше, видя блестящата стена, която заобикаляше Лорда, но не й обърна внимание. Затова не му трябваха пазачи. Той не вярваше на никой и се предпазваше с помощта на магията си.
А сега беше и нащрек. Танис го прочете в студените, безчувствени очи и разбра, че е победен. Изведнъж чу:
— Удряй, Танис! Не се бой от магията му! Аз ще ти помогна!
Гласът беше не по-силен от шепот, но толкова ясен, че го усети като топъл дъх до ухото си. Космите по тила му настръхнаха, тялото му потръпна.
Огледа се бързо, но не видя никой освен Ариакас, който седеше намръщен, очевидно копнеещ церемонията да свърши по-бързо. Беше само на три стъпала от него. Като видя, че полуелфът се колебае, Лордът направи властно движение, подканвайки го да остави меча си.