Кръв

— Зная. Не говоря за това. Но винаги има списък с чакащи, нали?

— Да, винаги. Аз чаках почти две години заради рядката си кръвна група.

— Е, някой може би просто е искал да се придвижи нагоре в списъка.

— Да се придвижи нагоре ли?

— Нали разбираш, те са били като теб, чакали са и са знаели, че дълго ще чакат. Може би дори фатално дълго. Не са ли ти казвали, че при твоята кръвна група не е възможно да определят кога ще има налично сърце?

— Да, казаха ми да не храня големи надежди.

— Така, възможно е нашият човек просто да чака, но като убива Глория Торес, той минава едно място напред в списъка. Увеличава шансовете си.

Маккейлъб се замисли. Струваше му се вероятно. Внезапно си спомни как Бони Фокс му беше казала, че в отделението има друг пациент, който е в същото положение като него. Сети се за момчето, което бе видял в болничното легло. Можеше ли то да е въпросният пациент? На какво ли би бил готов бащата, за да спаси детето си. Възможно ли беше това?

— Може да излезе нещо — отвърна той. Адреналинът му отново се покачваше.

— Точно така. И имам намерение да получа заповед, да отида в ЦОТКО и да получа всичките списъци с чакащи и данните за кръводарителите. Сигурно ще е интересно да видя реакцията им.

Маккейлъб кимна, но мислите му бяха далеч напред.

— Чакай малко — каза той. — Прекалено е сложно.

— Кое?

— Всичко това. Ако някой иска да се придвижва напред в списъка, защо да не очиства хората от самия списък?

— Защото е прекалено очевидно. Ако отпаднат двама-трима души, нуждаещи се от трансплантация на сърце или черен дроб, все някой ще се усъмни. Но смъртта на донорите не е толкова явна. Никой не беше забелязал връзката, докато не се появи ти.

— Но ако си права, това би могло да означава дори, че убиецът ще нанесе нов удар. Трябва да тръгнеш надолу по списъка с донорите с кръвна група АВ. Трябва да ги предупредиш, да ги защитиш.

Тази вероятност отново разпали вълнението му.

— Зная — каза Уинстън. — Когато получа заповедта, ще се наложи да разкажа на Невънс и Улиг, и изобщо на всички какво правя. Затова трябва да се предадеш, Тери. Това е единственият начин. Трябва да дойдеш тук с адвокат, да изложиш всичко това и да си поемеш риска. Невънс и Улиг са умни хора. Ще разберат, че са допуснали грешка.

Маккейлъб не отговори. Виждаше логиката в думите й, но се колебаеше, защото така щеше да остави съдбата си в чужди ръце.

— Имаш ли адвокат, Тери?

— Не, нямам. Защо ми е адвокат? Не съм извършил нищо лошо?

Беше чувал безброй престъпници да казват същото.

— Питах те дали познаваш адвокат, който може да ти помогне? — уточни тя. — В противен случай мога да ти препоръчам няколко.

— Познавам достатъчно адвокати, ако ми се наложи. Ще си помисля.

— Е, позвъни ми. Аз ще се погрижа за всичко останало.

Маккейлъб си представи килия в областния затвор. Като агент от ФБР бе обикалял много затвори. Знаеше колко отвратителни и опасни са те. И разбираше, че невинен или не, няма да се предаде.

— Там ли си, Тери?