Кръв
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Тери Маккейлъб #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръв». Краткое содержание книги:
В четири часа отново позвъни в шерифското управление и за пети път получи отговор, че Уинстън я няма. Сега обаче секретарката прибави, че до края на деня вероятно няма да се върне. Вече беше отказала да съобщи къде е Уинстън или да даде номера на пейджъра й. Затова трябвало да го свърже с капитана, но Маккейлъб отклони предложението.
Набра номера на яхтата си и изслуша две съобщения от последния час. Първото бе от Бъди Локридж, а второто беше грешка — някаква жена каза, че не е сигурна дали е набрала верния номер, но търсела някой си Лутър Хач. Оставяше му и телефон. Маккейлъб помнеше това име — заподозреният от разследването, станало причина да се запознае с Джай Уинстън. Щом направи връзката, той позна и гласа й. Тя му съобщаваше да й позвъни.
Докато набираше оставения от Уинстън номер, Маккейлъб позна централата — същата, която обслужваше офисите на бюрото в Уестууд, някогашното му работно място. Отговориха му незабавно.
— Тук е Уинстън.
— Обажда се Маккейлъб.
Мълчание.
— Здрасти — най-после каза тя. — Чудех се дали ще разбереш онова съобщение.
— Какво има? Можеш ли да говориш?
— Всъщност, не.
— Добре, тогава аз ще говоря. Знаят ли, че ми помагаш?
— Очевидно не.
— Но си там, защото бюрото е поело разследването, така ли?
— Аха.
— Успя ли вече да провериш онези имена?
— Цял ден се занимавам с това.
— Откри ли нещо? Спря ли се на някого?
— Не, там няма нищо.
Маккейлъб затвори очи и мислено изруга. Къде беше допуснал грешка? Възможно ли бе това да е задънена улица? Беше объркан и трескаво обмисляше възможностите. Чудеше се дали Уинстън е имала достатъчно време, за да направи внимателна проверка на списъка.
— Можем ли да поговорим някъде? Трябва да ти задам няколко въпроса?
— След малко ще се освободя. Дай ми номера си и ще ти се обадя.
Маккейлъб се замисли. Както Уинстън си беше сложила главата в торбата заради него. Можеше да й се довери. Даде й номера на Грасиела.
— Позвъни ми веднага, щом можеш.
— Добре.
— И още нещо. Предявиха ли обвинения срещу мен?
— Не още.
— Кога ще го направят?
— Тогава до утре. Чао.
Тя затвори и не можа да чуе ругатните. На следващата сутрин щяха да поискат предявяване на обвинение в убийство срещу него. Беше сигурен, че процедурата е само формалност. Предварителните състави на съдебните заседатели винаги решаваха в полза на обвинението. В неговия случай Маккейлъб знаеше, че трябва само да им пуснат записа от „Шърман маркет“ и после да им покажат обецата, открита по време на обиска на яхтата. Следобед щяха да организират пресконференции — точно за новините в шест часа.
Докато обмисляше мрачното си бъдеще, телефонът в ръката му иззвъня.
— Тук е Джай.
— Къде си?
— В кафенето на бюрото. Обаждам се от външен телефон.
— Какво става, Джай?
— Лоша работа. Допълват последните щрихи към материалите, които довечера ще занесат в областната прокуратура. Утре сутринта ще се изправят пред предварителния състав на съдебните заседатели. Ще искат обвинение в убийството на Глория Торес. След това ще поработят още, за да ти лепнат убийствата на Кордел и Кениън.
— Много добре — отвърна Маккейлъб. Не знаеше какво друго да отговори. Реши, че няма смисъл да ругае на глас.
— Моят съвет е да се предадеш, Тери. Да им разкажеш всичко и да ги убедиш. Аз съм на твоя страна, но в момента не мога да направя нищо. Притежавам информация за Добрия самарянин, каквато не би трябвало да има при мен. Ако я разкрия, ще загазя заедно с теб.
— Ами списъка? Съвсем нищо ли не откри?
— Виж, за това вече им обясних. За да имам време да работя по него. Тази сутрин им казах, че за да се противопоставим на защитата ти, трябва да проверим другите приемници на органите на Глория Торес. Казах им също така, че имам източник, който ще ни осигури списъка с имена, без да имаме съдебно разпореждане и така нататък. Съгласиха се. Дадоха ми на разположение целия ден. Но не открих нищо, Тери. Съжалявам, но проверих всяко име. Нищо.
— Разказвай.
— Ами не съм взела списъка със себе си, но…
— Почакай.
Маккейлъб влезе в спалнята на Грасиела, където беше видял нейното копие на списъка. Взе го и прочете на Уинстън първото име.
— Дж. Б. Дики — той е получил черния дроб.
— Да, починал е. Направили са му трансплантацията, но е имало усложнения и е починал три седмици след операцията.
— Но това не означава, че не е бил той.
— Зная. Но разговарях с хирурга. Оперирали са го безплатно. Човекът не е имал нито пари, нито връзки, за да наеме убиец, Тери. Продължавай.