Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)
- Автор: Джордан Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)». Краткое содержание книги:
Градът Канлуум е разположен недалече от окаяните и пусти земи на Погибелта, убежище от злодеянията на слугите на Тъмния. Или поне така се твърди.
Градът, посрещнал ал’Лан Мандрагорен, краля на Малкиер в изгнание и най-блестящия мечоносец на своето време, гъмжи от слухове за твари на Сянката. Доказателство, ако изобщо му е нужно такова, че силата на Тъмния крепне отново и че следовниците му вършат злокобните си дела по земята.
Ала тъкмо между стените на Канлуум Лан ще срещне една жена, която ще промени съдбата му. Моарейн е млада и могъща Айез Седай, дошла в града в търсене на мъж, който да обвърже. Помощта му й е необходима в отчаяното й усилие да докаже истинността на смътно и твърде оспорвано пророчество, говорещо за средство да бъде спряна Сянката, и за дете, което ще се окаже Преродения дракон.
Рин не показа обида, че са го нарекли „прислуга“ — прие думата толкова леко, колкото я изрече Алис, но вечно навъсеното лице на Букама потъмня още повече. Не каза нищо, разбира се, не и тук, а навярно нямаше никога да възрази, предвид клетвата, която беше дал. Лан реши, че при първа възможност ще трябва да каже няколко кротки думи на Алис. Все пак имаше си граници в това колко обиди може да преглътне мълчаливо един мъж.
Той и другите двама си поръчаха черен хляб и силен чай, и по една купа овесена каша с резенчета пушен бут в нея. Алис не ги покани на масата си в гостилницата, тъй че седнаха на друга, встрани. За избор имаше много, след като бяха само те, освен госпожа Томичи, която лично ги обслужи — обясни, че не искала да отвлича другите от празненствата. Всъщност, след като й се плати, тя бързо се върна при танците.
Лан и другите двама обсъдиха дребничката жена, която се беше лепнала за тях. Или по-скоро поспориха, но тихо, за да не ги чуе. Напълно убеден, че Алис е Айез Седай, Рин препоръча да не задават въпроси. С една Айез Седай въпросите можело да са опасни, а отговорите можело и да не им харесат. Букама настояваше, че трябва да я попитат какво иска от тях, особено ако е Айез Седай. Забъркването в плановете на една Айез Седай можело да е опасно. Човек можел да си създаде врагове, без да знае, или да бъде пожертван без предупреждение, за да се постигнат целите й. Лан премълча, че тъкмо Букама ги беше напъхал в тази примка. Самият той просто не можеше да повярва, че е Сестра. Смяташе, че е по-скоро дивачка, поставена да го наблюдава — от Едейн, въпреки че не спомена името й, разбира се. Едейн вероятно разполагаше с очи и уши по цялата шир на Граничните земи. Изглеждаше невероятно съвпадение тя да е разполагала с дивачка, която да го чака в Канлуум, но там се оказаха и онези шестимата, а той не можеше да измисли кой друг може да ги е пратил.
— Все пак аз викам да… — почна Букама и едва сдържа ругатнята си. — Но къде се дяна тя?
Паницата на Алис беше празна, но от самата нея нямаше и помен. Лан неволно вдигна вежди, възхитен. Беше излязла толкова безшумно, че и неговият слух не беше го засякъл.
Рин шумно избута пейката, изтича до една от амбразурите и надникна навън.
— Конят й си е там. Може да е отишла до нужника. — Лан вътрешно потръпна от тази грубост. Имаше неща, за които може да се говори, и неща, за които — не. Рин заопипва с пръсти едната си плитка, а после я дръпна рязко и звънчетата по нея дръннаха. — Според мен, да й оставим сребърниците и да се махаме, докато не се е върнала.
— Върви си, ако щеш — каза Лан и се надигна от масата. — Букама й се закле и аз ще зачета клетвата му.
— Ти сам да се беше заклел, щеше да е по-добре — изръмжа Букама.
Рин отвърна с гримаса и отново ядосано дръпна плитката си.
— Като искате да стоите, стойте.
Сигурно беше излязла просто да погледа веселбите. Лан каза на Букама да остане в случай, че Алис се върне, и взе със себе си Рин да видят. Нямаше я между танцуващите, нито сред зяпачите. С копринените си одежди щеше да изпъква между толкова лен и вълна. Някои жени ги поканиха на танц и Рин се усмихна на по-големите хубавици — тоя човек щеше да престане да се усмихва на хубавици само ако го подгонеха тролоци! — но Лан го отпрати да потърси около къщите по южния хълм, а сам той се заизкачва по другия, зад „Меча на орача“. Не искаше да остави Алис да се срещне с някого зад гърба му и може би да му приготви някоя изненада за по-късно. Това, че не се беше опитала да го убие, още не означаваше, че Едейн иска да остане жив.
Намери я в една почти пуста улица по средата на хълма — тъкмо приемаше реверанса на една слаба млада жена, чиято блуза и широки панталони бяха извезани на червени и златни шарки толкова претрупано, колкото и роклята за езда на Алис. Колкото до везмото, кандорците се труфеха с него не по-малко от южняците. Той запристъпва тихо, приближи се зад Алис и спря.
— Има едни Саера, на три улици нататък, милейди — посочи жената. — Мисля, че има и други на Южния хълм. Ама за Авин Саера, не знам да има с такова име.
— Много ми помогнахте, госпожо Маришна — отвърна топло Алис. — Благодаря ви. — Прие поредния реверанс и остана да я гледа, докато се качваше нагоре по хълма. След като госпожа Маришна се отдалечи достатъчно, заговори отново и този път гласът й съвсем не беше топъл: — Трябва ли да ви показвам как се наказва подслушването в Бялата кула, господин Лан?
Той едва не примига. Първо, беше успяла да се измъкне, без да я усети, а сега го чу, след като се бе постарал да бъде съвсем безшумен. Забележително. Май наистина беше Айез Седай. Което означаваше, че сигурно си беше белязала Рин за Стражник.