Времето, в което живях, и хората, с които работих
- Автор: Бонев Станиш
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето, в което живях, и хората, с които работих». Краткое содержание книги:
ВЪПРОС: Признавате ли се за виновен по предявеното Ви обвинение и какви обяснения ще дадете по обвинението?
ОТГОВОР: Не се признавам за виновен по предявеното ми обвинение, защото не съм присвоил нито един лев, нито един цент, нито пък съм дал възможност да се облагодетелстват други лица.
С подписаните от мен решения не се поставя нито началото, нито краят на сътрудничеството и отпускането на помощи от нашата държава за развиващите се страни. Това е практика, която е разпространена в целия свят. Нещо повече. През периода, за който става дума, а именно: 1981 — септември 1985 г., нашата страна ежегодно имаше активно валутно салдо и с развиващите се, и с капиталистическите страни.
Вярно е, че съм подписвал, но това е ставало, след като съм се запознавал с докладите на вносителите на решенията и заключенията на експерти и компетентни органи по тях, които в голяма част от предоставените ми документи липсват. Никога не съм се подписвал под решение без обосновки. Вашите материали не са добре комплектовани и систематизирани и трудно е сега де се прецени правомерно ли е взето дадено решение или не.
Освен горепосоченото, в момента не разполагам с доказателства, а и такива не са ми и предявени, но съм сигурен, че много от решенията за помощи и сътрудничество не са изпълнявани така, както са приети.
ВЪПРОС: След като се запознахте с представените Ви документи за 1982 г., какви обяснения ще дадете по приемането и изпълнението на решенията на Бюрото на Министерския съвет и какво е вашето лично участие?
ОТГОВОР: Както се вижда, почти всички горепосочени решения имат предимно хуманен характер — медикаменти, хранителни продукти, тетрадки, облекло и т.н. Освен това в посочените суми има повторения. Например решение № 10 се дублира абсолютно с решение № 92. И двете се отнасят за една и съща безвъзмездна помощ за Мозамбик. Същият е случаят и с решение № 115 и решение № 181 относно хуманитарната помощ за Кампучия. Моето лично участие по вземането на решенията се състои само в преподписването им, след запознаване с експертните мнения и заключенията на съответните органи. За изпълнението не мога да кажа нищо определено…
ВЪПРОС: След като се запознахте с всички предявени Ви решения на БМС, по вземането на които имате отношение, и с приложените към тях документи, имате ли бележки и допълнителни съображения по обема и характера на обвинението?
ОТГОВОР: Да, имам. Тези решения са малка част от решенията на Министерския съвет, взети с мое участие през периода 1981–1985 година. Върху тях се гради обвинение срещу мен за «Присвояване в особено големи размери».
Какво показва анализът на тези решения?
Това са нормативни актове като необходим елемент на управлението на всяка нормално функционираща държава, търсеща сфери на влияние в различни части на света в съответствие с утвърдени международни норми. От тия решения не проличава абсолютно никакво присвояване в особено големи размери нито от мен, нито от мои колеги, с които равноотговорно сме ги подписвали. Обратно! Те показват, че образуваното дело № 3/1992 г. на Главна прокуратура е неоснователно. То е демонстрация на политическа разправа с хора, които добросъвестно са влагали своя опит и знания за издигане на международния авторитет на България. Убеден съм, че ако това дело влезе в съда, то ще се отрази отрицателно на и без това твърде крехкия международен престиж на нашата страна, от една страна, и, от друга, ще затрудни по-нататъшния ход на демократичните процеси у нас.
С моята дейност аз съм смятал, че честно и добросъвестно изпълнявам своите задължения в интерес на добруването на нашия народ, а още по-малко съм допускал, че това може да се тълкува като престъпление.
Горното продиктувах, прочетох, вярно е написано и за верността му се подписвам. (п) Ст. Бонев“