Времето, в което живях, и хората, с които работих
- Автор: Бонев Станиш
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето, в което живях, и хората, с които работих». Краткое содержание книги:
Главна прокуратура без законно основание и обяснение преквалифицира инкриминирания период от 1981–1989 г., въпреки че Народното събрание свали имунитета на Андрей Луканов, за да бъде разследвана дейността му след 1986 г.
Защо Главна прокуратура върна назад срока за разследване с пет години? За да се включат в политическия процес повече хора и по-специално — депутатът проф. Александър Лилов и пенсионерът проф. Станиш Бонев, които след 1985 г. не бяха в ръководството на партията и в правителството.
На въпроса „Какви цели според вас се преследват с дело № 3?“ авторитетната българска адвокатка Даниела Доковска отговори:
— „Това не е първият политически процес в България, но този е най-мащабен. Като обвиняеми са привлечени всички ръководители на държавата и БКП, за да се докаже една вече лансирана политическа теза, че България е била управлявана от престъпници. Хората, които преследват тази цел, не си дават сметка, че неоснователно дискредитират пред света собствената си страна.
Впрочем главният прокурор твърди в печата, че още от дете мрази «комунизма като теория и практика», че «комунистическата партия във всички страни представлява всъщност една международна престъпна организация», говори за «комунистическа мафия», казва, че ще си подаде оставката, «когато всички комунистически престъпници влязат в затвора», и т.н.
Тази откровена политизация не може да не рефлектира в дейността на прокуратурата, нужен е кураж и висок професионализъм, за да не се поддадеш на давление“ (вж. „168 часа“ Интервю на Даниела Доковска, 16 август 1993 г., с. 10).
Безспорно, интелектът на главния прокурор и сие е твърде беден, за да разберат мъдрото послание на големия буржоазен политик и държавник Уинстън Чърчил, а именно: „Настояще, което се опитва да осъди миналото, губи бъдещето“. Те дори не разбраха думите на Симеон II, който в интервю на Има Санчес на въпроса: — „Може ли да се каже, че комунизмът е историческа грешка?“ отговори: — „Не, той имаше своето значение в определен период. Онзи, който не признава, че на младини е вярвал, че това е една велика идея, не казва истината“. (вж. в. „24 часа“, декември 2000 г.).
Според обвинението 22-та бивши ръководители са подписвали решения за отпускане на безвъзмездни помощи на държави от Третия свят на обща сума 244 милиона лева. По преценка на Главна прокуратура „икономическата криза в България се дължи именно на множеството безвъзмездни помощи, отпускани на страни с терористични режими“, като Куба, Никарагуа, Йемен, Мозамбик, Ангола, Етиопия и други. Нито едно доказателство нямаше, че у нас до 1989 г. е имало икономическа криза. До една от споменатите държави членуват в Организацията на обединените нации. Нима там се допускат да членуват държави с терористичен режим? Господата прокурори не си даваха сметка каква вреда нанасят на България сред независимите държави!
Първата призовка, която получих от Главна прокуратура, да се явя в Главно следствено управление на ул. „Развигор“ в качеството си на обвиняем по следствено дело № 3 от 1992 г. е с дата 13 януари 1993 г. Това означаваше, че съм незаконно призован, тъй като бяха минали четири дни от първия шестмесечен срок за предявяване на обвинение от следствието. Когато се явих пред прокурора Румен Воденичаров поставих въпроса, че призоваването ми е в нарушение на закона, той махна с ръка и рече: — „Нека видим какво ще излезе от това дело!“ От тази реплика и израза на лицето му разбрах неговата неубеденост в предявеното обвинение. Съгласих се да ме разпита в присъствието на адвоката ми Димитър Чавдаров — човек скромен, компетентен по прокурорските дела и най-важното честен.
Ето извадка от първия протокол за разпит, състоял се на 14, 15 и 16 януари 1993 г.
„Румен Воденичаров — прокурор в отдел «Следствен» на Главна прокуратура на Република България, на основание чл. 50, 87, 88, 117, 196 и 210 от НПК, разпитах в качеството на обвиняем по сл. Дело № 3/1992 г. по описа на Главна прокуратура на Република България лицето Станиш Бонев Панайотов, роден …, за което на основание чл. 100 от НПК съставих настоящия протокол.