Самоличността на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самоличността на Борн». Краткое содержание книги:
И все пак кой е Джейсън Борн?
— Въпроси ли? Какви въпроси им задава?
— Каквито се сетих на място. Главно за шефката им, не знам точно каква се води. Ако вземем предвид случилото се днес следобед, би трябвало да е на ръба на истерията, в случай че тя е пряката връзка с Карлос. Видях я. Нямаше нищо такова. Държеше се, като че ли беше просто един добър ден за магазина и нищо повече.
— Но тя е връзка в смисъла, който ти твърдиш. Нали Д’Амакур обясни. Фишът.
— Индиректна. Обаждат й се и й казват какво да говори, след което тя се обажда на друг телефон. — Все пак, помисли си Джейсън, това твърдение отговаря донякъде на истината. Жаклин Лавие наистина беше непряка свръзка.
— Не вярвам ей така да си обикалял и да си разпитвал, без да събудиш подозрение — възрази Мари.
— Точно така беше — отговори Борн. — Защото се представих за американски писател, събиращ материал за статия, посветена на бутиците по Сент Оноре. За многотиражно списание.
— Не е лошо като идея, Джейсън.
— Свърши работа. Никой не иска да остане незабелязан.
— И какво научи?
— Както и останалите места от този сорт, „Ле Класик“ си има собствена клиентела, богати хора, повечето се познават. Обичайните клюки и интриги вървят в комплект с целия този театър. Карлос знае какво прави. Обикновено обслужване по телефона, номера на който няма да намериш в телефонния указател.
— Това хората там ли ти го казаха? — попита Мари, без да отпуска ръцете му, без да сваля поглед от очите му.
— Не така многословно — подхвърли, обезпокоен от признаците на недоверие. — Непрекъснато изтъкваха таланта на този Бержерон, но всяко нещо води към друго. Можеш да получиш обща представа. Изглежда, всичко се върти около въпросната шефка. Доколкото разбрах, тя е истински справочник за подобна информация, въпреки че не вярвам да ми каже нещо друго, освен, че е направила услуга на някого — по споразумение — и че този някой ще се окаже друг, направил услуга на трети. Нищо не води към източника. Това е всичко, което разбрах.
— Каква е тогава срещата в полунощ?
— Той се приближи до мен, когато излизах, и ми каза нещо много странно. — Джейсън нямаше нужда да съчинява тази част от лъжата. Беше прочел думите от бележката в ресторанта в Аржантьой преди по-малко от час. — Каза: „Може да сте този, за когото се представяте, но може и да не сте, все пак.“ След което ми предложи да се видим на чашка по-късно някъде далеч от Сент Оноре. — Борн видя, че съмненията й се разсейват. Беше успял. Тя възприе плетеницата от лъжи. И защо не? Той беше човек с необикновени умения и изключително убедителен. Не му беше неприятно; той беше Каин.
— Може би е въпросният човек, Джейсън. Нали каза, че ти е необходим само един, може той да е.
— Ще видим. — Борн погледна часовника си. Последните минути преди тръгване бяха започнали да текат; нямаше връщане назад. — Имаме на разположение два часа. Къде остави куфарчето?
— В „Морис“. Там се регистрирах.
— Хайде да го вземем и да отидем да вечеряме. Ти не си яла, нали?
— Не… — Мари направи озадачена физиономия. — Защо да не оставим куфарчето в онзи хотел? Там е на безопасно място. Няма да мислим за него.
— Ще ни трябва, ако се наложи да се махнем бързо оттук — каза той почти грубо на път към бюрото. Сега всичко беше въпрос на интонация, следите от борбата вътре в него се промъкваха постепенно в начина му на говорене, в погледите, докосванията. Не трябваше да й дава повод за тревога, нищо породено от фалшив героизъм; тя щеше да прозре тактиката му. Само толкова, колкото по-късно да разбере истината, когато прочете думите му „Всичко свърши. Намерих следите…“
— Какво ти е, скъпи?
— Нищо. — Хамелеонът се усмихна. — Просто съм уморен и може би малко обезкуражен.
— О, небеса, защо? Някакъв човек иска да се срещне тайно с теб през нощта, човек, който работи с телефонна централа. Той може да ти помогне! Убеден си също, че си отхвърлил всички, с изключение на жената, като възможни връзки на Карлос. Тя би трябвало да има какво да ти каже — независимо дали иска, или не. Дори с цената на живота си. Струва ми се, че това би ти помогнало.
— Трудно ми е да ти обясня — каза Джейсън, загледан в отражението й в огледалото. — Ще трябва да осъзнаеш какво открих.
— Това, което си открил?
— Това, което открих. Твърдение. Един различен свят — продължи Борн, посягайки към бутилката уиски и чашата, — различни хора. Свят — мек, красив и разпуснат, с множество светлинки и тъмно кадифе. Възприемат сериозно само клюките и прищевките си. Всеки от тези вятърничави хора — включително въпросната жена — би могъл да е агент на Карлос и да не го знае, даже да не подозира. Човек като Карлос би използвал подобни хора, всеки като него би го направил, включително и аз… Ето това открих. Обезкуражаващо е.