Знакът на близнаците
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на близнаците». Краткое содержание книги:
Третата грижа на Адриан беше брат му. Къде беше той? Беше го търсил в апартамента му във Вирджиния многократно през цялата нощ. Тревожеше го и със свито сърце трябваше да признае, че брат му е по-подготвен от него да се справи с човек като Дакакос. Ударите и контраударите бяха част от неговия живот, не тезите и антитезите.
— Входът на гаража — каза шофьорът на таксито. — Пристигнахме.
Адриан се втурна под дъжда към вратата. Трябваше да се огледа, докато се ориентира към асансьора. В това време извади ключа с пластмасовата топка. Никога не го оставяше на рецепцията.
— Здравейте, мистър Фонтайн! Как сте?
Беше момчето, което обслужваше гаража. Адриан едва си спомняше лицето му. Длъгнест двадесетгодишен младеж, с очи като на пор и вид на пласьор на наркотици.
— Здравей — отвърна Адриан и натисна копчето на асансьора.
— Още веднъж благодаря за снощи. Много мило от ваша страна.
— Няма защо — каза Адриан, без да разбира, и му се дощя асансьорът да дойде по-бързо.
— Изглеждате доста по-добре, отколкото снощи — намигна му момчето. — Хубава стока, а?
— Какво?
Момчето се усмихна. Не, не беше усмивка, а насмешка.
— И аз си взех една. Наистина качествена. Както казахте.
— Моля? Виждал си ме снощи?
— Е, хайде, хайде. Значи не помните? Е, да, наистина бяхте гипсиран!
Андрю! Андрю можеше да го направи, ако реши. С отпуснати рамене, нахлупена шапка, бавен говор. Беше го имитирал десетки пъти.
— Кажи ми, малко ми е замаяна главата. По кое време се прибрах?
— Боже! Бяхте доста зле. Към осем, не помните ли? Дадохте ми… — Момчето млъкна. Търговецът у него заговори и не му позволи да разкрие всичко.
Вратите на асансьора се отвориха и Адриан влезе. Значи, докато той се мъчеше да се свърже с Андрю във Вирджиния, той бе идвал тук. Дали беше разбрал за Дакакос? Дали все още е в града? Може би го чакаше в апартамента му? Тази мисъл донякъде го обезпокои, но пък почувства и облекчение. Брат му щеше да е наясно какво трябва да направят.
Адриан тръгна по коридора към апартамента си и влезе. Още в същия миг чу стъпките зад себе си. Обърна се рязко и видя един офицер, застанал до вратата на спалнята.
— Кой, по дяволите, сте вие?
Офицерът не отговори веднага. Остана неподвижен, втренчил гневен поглед в него. Когато заговори, гласът му беше леко провлачен:
— Да, приличате на него. Ако си сложите униформа и се поизправите малко, може да станете съвсем същият. А сега ми кажете къде е той.
— Как влязохте тук? Кой, по дяволите, сте вие?
— Не ми отговаряйте с въпрос. Аз попитах първи.
— Намирате се в чуждо жилище — каза Адриан и отиде до телефона. — Ако нямате заповед, издадена от граждански съд, ще ви откарат в граждански полицейски участък.
Полковникът разкопча горното копче на униформата си, бръкна вътре и извади пистолет. Освободи предпазителя и го насочи.
Адриан замръзна със слушалката в ръка. Дясната му ръка увисна над шайбата. Изражението на лицето на полковника не се беше променило.
— Чуйте ме — каза офицерът тихо. — Бих могъл да пробия капачките и на двете ви колена само защото много приличате на него, разбирате ли ме? Аз съм цивилизован човек, юрист като вас. Но щом става дума за майор Фонтайн и неговата организация, всички правила отиват по дяволите. Ще пипна този кучи син с цената на всичко.
Адриан бавно постави слушалката на място.
— Вие сте маниак — каза той.
— Безобиден в сравнение с него. А сега ми кажете къде е.
— Не знам.
— Не ви вярвам.
— Чакайте малко! — В изумлението си Адриан не беше сигурен какво е чул. Сега вече беше.
— Какво знаете за „Очите“?
— Много повече, отколкото ви се иска на вас, побъркани копелета такива! Наистина ли смятахте, че ще постигнете нещо?
— Говорите наизуст. Ако ме познавахте поне малко, нямаше да кажете това. Отношението ми към организацията на брат ми е същото като вашето. А сега ми кажете, какво имате срещу него?
— Убил е двама души — отговори офицерът бавно. — Един капитан на име Барстоу и един адвокат на име Таркингтън. И двете убийства са направени така, че да изглеждат като пиянски сбивания и истории с проститутки. Само че не са били такива. Има противоречие. Особено при Таркингтън. Той изобщо не е пиел.