Тъмна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не тече нито капка човешка кръв. Малко преди да бъде убит от лесърите, Дариъс, един от най-добрите бойци на Братството, се обръща към Рот с молба да се погрижи за дъщеря му Бет. Тя се е родила от връзката му с човешка жена и не подозира за вампирските си гени. Рот трябва да въведе красивото момиче в света на вампирите…
Бет Рандъл води съвсем обикновен, дори леко скучен живот — рядко излиза с приятели, а работата й като репортер в местния вестник е безперспективна и не особено вълнуваща. Отраснала в сиропиталища и приемни семейства, тя не знае нищо за произхода си. Докато един ден Рот не се появява на прага й…
Приятели? Хосе беше единственият, който му беше нещо като приятел. За Аби не можеше да се каже дори и това.
А и след като срещна Мариса, той загуби интерес към случайния секс.
Погледна към вампира.
— Не, няма.
— Знам как се чувстваш — Вишъс шумно се въртеше, като че ли се опитваше да се намести по-удобно. Накрая се обърна по гръб и закри очи с тежката си ръка.
Бъч сви вежди при вида на дясната ръка на вампира. Беше покрита с татуировки — плътно разположени, сложни рисунки, които минаваха по вътрешната й страна надолу към дланта и около всеки пръст. Сигурно адски го е боляло, когато са му ги правили.
— Ви?
— Да?
— Какви са тези татуировки?
— Аз не ти досаждах с въпроси за проклятието, което тегне над теб, ченге — Вишъс свали ръката си. — Ако не стана до осем, събуди ме, става ли?
— Да, добре — Бъч затвори очи.
42
В стаята долу Бет затвори крана на душа, пресегна се да вземе една кърпа и новият й годежен пръстен се удари в мраморния плот.
— О, не е добре. Наистина не е добре… — тя хвана ръката си с другата и си помисли, че за щастие Рот е горе, за да провери как върви подготовката за церемонията. Въпреки че шумът от удара вероятно се беше чул чак на първия етаж.
Събра кураж да погледне надолу, убедена, че рубинът или е паднал, или от камъка се е отчупило парче. Но всичко беше наред.
Дано не й се случваше често занапред. Не си падаше по пръстени, но се налагаше да свикне да носи това нещо.
Може ли тази малка промяна да се окаже най-трудната от всички в живота ми, запита се тя иронично. Годеникът поставя безценно парче от геологията на пръста ти. Каква досада.
Докато се подсушаваше, тя се усмихна. Рот беше толкова горд, когато сложи пръстена на ръката й. Каза, че й е подарък от някой, с когото ще се запознае довечера.
На сватбата им.
Тя се спря с кърпата в ръка. Господи, тази дума. Сватба. Кой би помислил някога, че тя… На вратата се почука.
— Ехо, Бет? Там ли си? — непознатият женски глас прозвуча приглушено.
Бет навлече халата на Рот и се приближи до вратата, но не я отвори.
— Да?
— Аз съм Уелси и съм шелан на Тор. Реших, че може би имаш нужда от помощ, за да се приготвиш тази вечер. Донесох ти и рокля, в случай че нямаш. Освен това съм една обикновена любопитна жена и исках да се запозная с теб.
Бет открехна вратата.
Охо.
Уелси беше всичко друго, но не и обикновена. Беше с огненочервена коса, с лице на антична богиня и аура, излъчваща абсолютно спокойствие. Яркосинята й рокля подчертаваше белотата на кожата й така, както променящите цвета си листа изпъкват на фона на есенното небе.
— Здравей — каза Бет.
— Здравей — очите на Уелси с цвят на шери бяха проницателни, но не студени. Особено като се усмихна. — Прекрасна си. Нищо чудно, че Рот е влюбен до уши.
— Заповядай.
Уелси влезе в стаята, понесла дълга плоска кутия и голяма торба. Имаше вид на човек, който държи всичко под контрол, но някак си, без да се натрапва.
— Тор почти нищо не ми каза. Нещо е станало между него и Рот.
— Какво?
— Случва се мъже като тях да се ядосат един на друг и да се спречкат. Това е неизбежно. Тор не сподели какво е станало, но мисля, че се досещам. Обикновено става въпрос за чест, воинска доблест или за нас, техните жени — Уелси отвори кутията. В нея имаше червена атлазена рокля. — Момчетата ни са добродушни, но често се случва да избухнат и да изтърсят някоя глупост.
Тя се обърна и се усмихна.
— Стига съм говорила за тях. Готова ли си за събитието?
Обикновено Бет се държеше резервирано с непознати. Но имаше чувството, че може да се довери на тази пряма жена със сериозни очи.
— Май не съм — Бет се засмя. — Срещнах Рот наскоро, но все едно го познавам от цяла вечност. Оставих се да ме води сърцето, а не разумът.
— Същото беше с мен и Тор — изражението на Уелси се смекчи. — Хлътнах по него още от пръв поглед.
Постави несъзнателно ръка на корема си. Бременна е, помисли си Бет.
— Кога ти е терминът?
Уелси се изчерви, но като че ли повече от безпокойство, отколкото от щастие.
— Има много време дотогава. Една година. Ако успея да го задържа — тя се наведе и извади роклята. — Искаш ли да я пробваш? С теб сме почти еднакви на ръст.