Гравитация

— Заразни ли са?

— Не. Напълно безобидни са за човека.

— Тогава те нямат общо с нашия вирус убиец.

— Ами ако вместо тази култура наистина е било поставено нещо друго. Ами ако тя е пуснала друг организъм Arachaeons, в последния момент, преди експериментът й да отлети за космоса? За мен представлява жив интерес как така Хелън Кьоних изчезва точно когато събитията приемат трагичен обрат.

Известно време Джак не отвърна нищо, понеже мислите му бяха заети с предположения относно причините, подтикнали Хелън Кьоних да разпореди изгарянето на собствения си експеримент. Спомни са какво беше казал Гордън Оуби по време на неотдавнашната среща по случай трагедията с „Дискавъри“. Че може би изобщо не става дума за саботаж, а за нещо също толкова страховито. За грешка.

— Има още нещо — обади се Лиз, — което ме кара да се тревожа за този експеримент.

— Какво?

— Кой е платил за него. Всички научни експерименти извън НАСА трябва да се борят за място на борда на станцията. Учените попълват официален документ, в който се посочват евентуалните комерсиални ползи от експеримента. После ние преглеждаме тези документи, които след нас минават и през одобрението на един куп комисии, преди окончателното им одобрение. Целият този процес отнема доста време — поне година, а може и повече.

— А молбата за тези Arachaeons колко време е отнела?

— Шест месеца.

Той се намръщи.

— Доста набързо.

Лиз кимна.

— По най-бързия начин. Не е трябвало изобщо да се бори за място, като повечето други експерименти. Била е със стабилно финансово покритие. С други думи, някой е платил, за да се изпрати изследването в космоса.

Това всъщност беше един от начините да се поддържа финансовото обезпечение на Международната космическа станция — като се продава свободното пространство за полезния товар на борда на станцията за солидни суми на платежоспособни лица.

— И другият въпрос — защо една компания ще даде толкова пари — имам предвид наистина огромна сума пари — за да отглежда в една епруветка напълно безобиден организъм? Само от научен интерес? — Тя скептично поклати глава. — Едва ли е това!

— А коя е компанията, която така се е изръсила?

— Фирмата, за която доктор Кьоних е работила. „Океански изследвания“ в Ла Джола, Калифорния. Разработват комерсиални продукти от океана.

Отчаянието, което бе обзело Джак от известно време насам, най-после започна да се разсейва. Той вече имаше някаква информация, нещо, с което да започне. План за действие.

— Трябват ми адресът и телефонният номер на „Океански изследвания“. И името на жената, с която си говорила.

Лиз енергично кимна с глава.

— Имаш ги, Джак.