Гравитация

— Той можеше да живее, ако го бяхме прибрали на Земята — отвърна му тя. — Отнехме му шанса.

— Не ние спряхме евакуацията! Решението не е на НАСА. Но продължаваме да се борим да се върнете вкъщи, възможно най-скоро. Просто се налага да изчакате мал…

— Няма да успеете навреме, Джак — тихо каза Ема. Гласът й прозвуча сухо, почти делово. От думите й повя леден полъх. — Дайана е заразена — допълни тя.

— Сигурна ли си?

— Току-що излязоха резултатите от нивото на амилаза в кръвта й. Повишава се. Сега е под наблюдение. Чакаме първите симптоми. Оная гадост се разлетя из целия модул. Поизчистихме, доколкото можахме, но не мога да съм сигурна, че само тя е заразената. — Тя изведнъж млъкна и в слушалките долетя нервното й дишане. — Нали се сещаш за онова, което си видял в Анди и Джил? Онези кисти, както ги нарече? Направих срез на една от тях и го сложих под микроскопа. Малко преди да се обадиш изпратих снимките им на природонаучния отдел. Не са кисти, Джак. Не са и спори.

— Че какво е тогава?

— Яйца. В ядрото им има нещо. Нещо, което расте и се развива.

— Расте ли? Да не искаш да кажеш, че това е многоклетъчно?

— Да. Точно така.

Той бе смаян. До този момент бе смятал, че става въпрос за някакъв микроб, за нещо не по-голямо от едноклетъчна бактерия. Най-смъртоносните врагове на човечеството винаги са били бактериите, вирусите и простите организми, които бяха толкова дребни, че не могат да се видят с просто око. Щом „Химера“ бе многоклетъчен организъм, значи той бе много по-съвършен и по-развит от обикновена бактерия.

— Онова, което видях под микроскопа, бе още неоформено — продължи Ема. — Приличаше повече на… на грозд от клетки, нищо повече. Но се виждаха съдови каналчета. И се движеше. То цялото пулсираше, като посята култура от миокардни клетки.

— Може би наистина е култура. Скупчване на клетки на едно място.

— Не. Не мисля, че е един организъм. Освен това беше още съвсем младо, още се развиваше.

— В какво ли ще се превърне?

— Това може би е известно на ИИЗБА — рече тя. — Тези яйца са се развивали в тялото на Кеничи. Изяждали са му вътрешните органи. А когато трупът се е разложил, са се пръснали из цялата совалка.

„Която военните незабавно поставиха под карантина“, помисли си Джак и си спомни за хеликоптерите. И за облечените в скафандри мъже.

— Същите организми са се развивали и в тялото на Николай.

— Трябва да изхвърлите трупа в космоса, Ема! Незабавно, не губете време!

— Това смятаме да правим. Лутър отиде да се облича и ще изхвърли трупа навън през херметичната камера. Остава ни да се надяваме, че вакуумът в космоса ще убие „Химера“. Това ще влезе в историята, Джак — това е първото погребение на човек в космоса. — Тя късо и нервно се изсмя, но изведнъж млъкна, сякаш се задави.

— Слушай — рече той, — ще те прибера на Земята. Ако ще да ми се наложи сам да подкарам някоя совалка. Ще дойда и ще те взема.