Деветте дракона

Бош мина зад гърба му и младежът трябваше да се завърти на удобния си фотьойл, за да го вижда.

— Къде сте израснали, Хенри?

— В Сан Франциско. Дойдох тук да уча и останах.

— Там ли сте роден?

— Да.

— От „Джайънтс“ ли сте или от „Доджърс“?

— От „Джайънтс“, естествено.

— Жалко. Кога за последен път сте ходили в южен Лос Анджелис?

Въпросът дойде изневиделица и Лау трябваше да се замисли, преди да отговори. Той поклати глава.

— Не знам, поне преди пет-шест години. Обаче беше отдавна. Ако ми кажете за какво се отнася, бих могъл да се опитам да ви помогна.

— Ами ако някой твърди, че Ви е виждал там миналата седмица?

Лау се захили, все едно играеха някаква игра.

— Или лъже, или просто ме е сбъркал. Нали знаете какво казват.

— Не, какво?

— Че всички си приличаме. — Лау весело се усмихна и се обърна към Чу за потвърждение. Другият детектив безизразно го погледна.

— Ами Монтерей Парк? — продължи Бош.

— Питате ме дали съм бил там ли?

— Да, това Ви питам.

— Хм, ходил съм няколко пъти на вечеря, обаче не си струва да биеш толкова път.

Хари обикаляше в кръг, задаваше общи въпроси и стягаше примката около заподозрения.

— Къде е пистолетът ви, господин Лау?

Младежът спусна крака на земята и погледна Чу, после пак се обърна към Бош.

— За пистолета ми ли се отнася?

— Преди шест години сте купили и регистрирали „Глок“, модел деветнайсет. Ще ни кажете ли къде е?

— Естествено. В чекмеджето на нощното ми шкафче. Винаги си е там.

— Сигурен ли сте?

— Добре, ясно, чакайте да отгатна. Оня задник от осми апартамент ме е видял да го изнасям на верандата след изстрелите на плажа и е подал жалба. Това ли е?

— Не, Хенри, не сме разговаряли със задника от осми апартамент. Искате да кажете, че пистолетът е бил във вас след стрелбата на плажа, така ли?

— Точно така. Чух изстрели и писък. Намирах се на своя територия и имам право на самозащита.

Бош кимна на Чу, който отвори плъзгащата се врата, излезе на верандата и затвори вратата след себе си. Той извади телефона си и се обади да се осведоми за случая на плажа.

— Вижте, ако някой е казал, че съм стрелял аз, значи си измисля — заяви Лау.

Известно време Хари мълчаливо го наблюдава. Имаше усещането, че пропуска нещо, някаква част от разговора. Но коя?

— Доколкото ми е известно, никой не е твърдял такова нещо — накрая отвърна той.

— Тогава за какво се отнася?

— Казах Ви. Отнася се за Вашето оръжие. Ще ни го покажете ли, Хенри?

— Естествено, ще ида да го донеса.

Той скочи от стола и се насочи към стълбището.

— Почакайте, Хенри — спря го Бош, — ще дойдем с Вас.

Лау го погледна от стълбището.

— Както обичате. Да свършваме по-бързо с това.