Деветте дракона

— Проверих и в оръжейния регистър. Хенри Лау има деветмилиметров „Глок“, модел деветнайсет. Не само, че сам е заредил патрона, но и пистолетът е негов.

— Кога го е купил?

— Преди шест години, в деня, в който навършил двайсет и една.

За Бош това означаваше, че са на прав път. Лау имаше нужното оръжие и фактът, че го е купил още с навършването на пълнолетието си, показваше, че отдавна е имал желание да се сдобие с пистолет. Това го правеше част от света, който Хари познаваше. Връзката му с Джон Ли и По-Чин Чан щеше да стане ясна, щом го арестуваха и започнеха да анализират живота му.

Продължиха на запад по 10-то шосе към океана. Телефонът на Бош завибрира и той отговори, без да погледне дисплея, очаквайки да е Холър с новината за края на срещата с хонконгските детективи.

— Хари, обажда се доктор Хинохос. Чакаме те.

Съвсем беше забравил. Повече от трийсет години просто бе правил каквото е необходимо за следствието, без да се налага да мисли за някой друг.

— А, докторке! Ужасно съжалявам. Аз… Тъкмо отивам да задържа заподозрян.

— Какво искаш да кажеш?

— Наложи се да… Възможно ли е Мади да остане при тебе още малко?

— Ами… да, може да поостане. Всъщност до края на деня имам само административна работа. Убеден ли си, че искаш да постъпиш така?

— Виж, знам, че не е добре. Дъщеря ми е пристигнала съвсем наскоро, а аз я зарязвам при тебе и я забравям. Но тоя случай е причината тя да е тука. Трябва да го довърша. Ще задържа нашия човек, ако си е вкъщи, и веднага се връщам в града. Ще ти се обадя и ще дойда да я взема.

— Добре, Хари. Още известно време с нея няма да е излишно. Двамата с теб също трябва да намерим кога да си поговорим. За Мади, а и за самия теб.

— Непременно. Тя там ли е? Може ли да я чуя?

— Задръж така.

След няколко секунди чу гласа на дъщеря си.

— Тате?

С тази единствена дума тя изрази най-различни неща: изненада, ужасно разочарование, изумление.

— Знам, миличка, извинявай. Изскочи нещо и трябва да го свърша. Остани при доктор Хинохос и аз ще дойда колкото мога по-бързо.

— Добре.

Двойна доза разочарование. Бош се опасяваше, че няма да е за последен път.

— Добре, Мад. Обичам те.

Той затвори и прибра телефона си.

— Не ми се говори за това — изпревари въпроса на Чу детективът.

— Ясно.

Трафикът се поразреди и те стигнаха до Венис за по-малко от половин час. По пътя телефонът на Бош завибрира още веднъж. Този път се обаждаше Холър, който му съобщи, че хонконгската полиция повече няма да го безпокои.

— Значи с това се приключва, така ли?

— Ще се свържат с теб за тялото на бившата ти жена, но иначе се приключва. Отказват се от всякакво разследване на твоето участие в историята.

— Ами Сун И?

— Твърдят, че в момента го освобождавали и нямало да му предявят обвинения. Ще трябва да се свържеш с него, естествено, за да се увериш.