Черният кинжал (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният кинжал (Част I)». Краткое содержание книги:
Улф Матсън, шеф на Специалната група за борба с тежки престъпления в Ню Йорк, разследва убийството на известен американски строителен магнат, чийто бизнес е тясно свързан с японски фирми. Улф е принуден да се бори с хора, които притежават могъща вътрешна енергия, успяла да се съхрани през поколенията. Той се сближава с красивата и тайнствена японка Шика, която може да се окаже негов спасител или убиец…
Действието в „Черният кинжал“ се развива със скоростта на куршум, едно спиращо дъха пътуване в свят на престъпления и романтика, интриги и любов…
— Отговорът ми е NEIN, MEIN HERR. Хабер си нямам какво го е убило, но ще ти кажа едно: след шест седмици той пак щеше да е покойник, дори и без помощта на убиец.
— Как така?
— Рак, момчето ми — промърмори Харисън. — С толкова метастази, че дори не си правих труда да ги броя… Но нито една от тях няма естествен произход.
— Искаш да кажеш, че ракът е бил предизвикан по изкуствен начин? — вдигна вежди Улф. — Как по-точно?
— Фактор на растежа номер едно, наподобява инсулина — внезапно се обади Шика.
Двамата мъже рязко се извърнаха към нея.
— Я повтори! — присви очи Улф.
— Мисля, че дамата има предвид естественото нарастване на човешките хормони — обади се Харисън. — Това става в щитовидната жлеза. Научните списания публикуваха съобщения за опити да се влияе на тези хормони с цел забавяне на стареенето… На принципа на превръщането на мазнините в мускули — като при тренираните спортисти…
— А вие за пръв път се натъквате на последиците от генната стимулация, използвана при този процес — вметна Шика.
Харисън замалко не се задави.
— Нима твърдите, че този човек е претърпял промяна на клетъчния състав на ДНК? — извика той. — Това е напълно изключено!
— Докторе, преди тринадесет дни Лорънс Моравия беше съвсем нормален мъж на четиридесет и осем години! — хладно го изгледа Шика. — Моля, кажете ни какво е той днес.
Харисън въздъхна и поклати глава.
— В момента мога да кажа с абсолютна сигурност само две неща: той е мъртъв и тялото му не е нормално!
— Имаш предвид румените му бузи, така ли? — попита Улф.
— Юкио Мишима е написал следното — намеси се Шика: — „Дори мъртъв, човек трябва да прилича на вишневия цвят“… Искал е да каже, че смъртта отнема живота, но не бива да отнема съвършенството на външния вид, на мъжествеността… Ружът по бузите на мъртвеца е част от този ритуал.
— Значи смъртта на Моравия е била предсказана.
— Точно така.
Улф проговори едва когато излязоха на стълбите пред парадния вход:
— Добре, наистина ми показа как е бил убит Моравия. Но защо е бил убит?
Това беше част от проверката. От Шипли той вече знаеше отговора на този въпрос: Моравия е бил шпионин, когото са разкрили. Сега искаше да чуе версията на Шика.
— Лорънс е бил обект на един особен експеримент — отвърна тя. — Бил е свързан с… е, нека го наречем биокомпютър, наречен Оракул. Този Оракул твърди, че може да променя клетъчния състав на ДНК, а Моравия трябваше да бъде доказателството…
Улф я гледаше и мълчеше. Кой лъже — Шика или Шипли, запита се той. Може би и двамата.
— И какво е станало?
— Не знам. В методологията на Оракула очевидно има някакъв недостатък. Процесът на подмладяване е предизвикал светкавично разпространяващи се карциноми. Моравия е бил убит, за да не разкрие тази тайна.
— А защо не са изгорили трупа му? — попита Улф. — Това би направило аутопсията невъзможна.
— Трябва да вникнеш в начина на мислене на хората от „Тошин Куро Косай“ — поклати глава Шика. — Вече ти казах — изгарянето е недостойна смърт…
— Значи Моравия е бил ценен в очите на някой от „Черният кинжал“…
— Да. Беше близък с човек от вътрешния съвет…
Достатъчно близък, за да бъде шпионин, запита се Улф, а на глас каза:
— Е, хубаво… Ти каза, че Сума е изпратен да ме убие и ти вярвам. Имам достатъчно доказателства… Но ти самата защо си тук?
— За да те охранявам — отвърна Шика. — И да те отведа в Япония. Нужен си ни там, за да помогнеш в борбата срещу „Тошин Куро Косай“. До този момент те имаха спирачка — убеждението, че са обречени на измиране. Не можеха да се раждат бебета с тяхната дарба, тоест с променено ДНК. Но от години работят върху проблема и търсят изкуствен начин за осъществяването на тази промяна.
— За да могат да се възпроизвеждат…
— Точно така — кимна Шика. — И затова искат Оракула.
Не беше достатъчно. Макар че Южи беше далеч по-близък с Оракула от Хирото, той чувстваше, че е влудяващо далеч от истинския синхрон с него.
— Хайде още веднъж отначало! — промърмори на глас той, макар че беше сам.
— Отначало на какво? — попита с приятно модулирания си глас Оракула. Хирото твърдеше, че е женски, но Южи беше убеден в обратното.
— Това, което каза преди малко — търпеливо отвърна Южи. — Моля, повтори го.
— Опасността се крие в живота, а не в смъртта — каза Оракула.
— Какво означава това?
— Смисълът се съдържа в думите.
— Говориш безсмислици.
— Моят синтаксис е безупречен.
Южи замълча, погледна черния куб, изпусна въздуха през носа си и направи опит да се успокои. После стана и отиде да отвори стоманената врата на Хана.