Сянката на змея
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Хрониките на Кейн #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: История
Электронная книга - «Сянката на змея». Краткое содержание книги:
Спуснахме се напред, но се бяхме колебали твърде дълго. Сара Джейкъби беше забелязала, че сме тук. Кресна на последователите си:
— Хайде!
Може и да беше злодейка, но не бе глупачка. Дотук бяха нападали Еймъс колкото да отклонят вниманието му и да го омаломощят. Сега, след като Сара Джейкъби даде знак, започна истинското нападение. Куай запрати по лицето на Еймъс светкавици, а другите магьосници извадиха магически въжета и ги метнаха по аватара на Сет.
Червеният воин залитна, защото въжетата се затегнаха едновременно и се омотаха около краката и ръцете му. Сара Джейкъби прибра ножовете по ножниците и извади дълго черно ласо. Отиде с буреносния облак точно над аватара, после надяна ловко ласото около главата му и затегна примката.
Възмутен, Сет ревна, но аватарът започна да се свива. Още преди да сме скъсили разстоянието, Еймъс се свлече върху пода в Залата на епохите, заобиколен от съвсем изтънели светещи червени щитове. Сега вече бе завързан здраво с магически въжета. Сара Джейкъби застана зад него, стиснала като камшик черното ласо. Едно от нейните остриета netjeri беше допряно до врата на Еймъс.
— Спрете! — заповяда ни тя. — Всичко това приключва още сега!
Приятелите ми се подвоумиха. Разбунтувалите се магьосници се обърнаха и застанаха предпазливо с лице към нас.
Изида каза в съзнанието ми: „Колкото и да е жалко, се налага да го оставим да умре. В него се е вселил нашият отколешен враг Сет!“. „Той ми е чичо!“, възразих аз. „Вече е покварен — натърти Изида. — С него е свършено.“
— Не! — креснах.
Връзката ни изтъня. Не можеш да споделяш съзнанието си с бог и да имаш разногласия с него. Ако искаш да бъдеш Око, трябва да действаш в пълно съзвучие с бога.
Картър, изглежда, имаше същите трудности с Хор. Брат ми призова аватара на воина ястреб, но той се разпадна почти веднага и го пусна на пода.
— Хайде, Хор! — ревна Картър. — Длъжни сме да помогнем.
Смехът на Сара Джейкъби прозвуча като метал, който стърже по пясък.
— Видяхте ли? — Тя затегна още повече примката около врата на Еймъс. — Ето какво се получава, ако тръгнеш по пътя на боговете! Объркване. Хаос. Не друг, а Сет в Залата на епохите. Дори вие, заблудените глупаци, не можете да отречете, че не е редно!
Еймъс се стисна за врата. Изръмжа възмутено, но когато заговори, се чу гласът на Сет:
— Опитвам се да направя нещо хубаво, а ти така ли ми се отблагодаряваш? Трябваше да ме оставиш да ги убия, Еймъс!
Излязох напред, като внимавах да не правя резки движения.
— Ти, Джейкъби, не разбираш. Еймъс насочва мощта на Сет, но и го сдържа. Можеше да ви убие, а не го направи. Сет е бил дясна ръка на Ра. Ако го направляваш както трябва, може да бъде полезен съюзник.
Сет изсумтя.
— Да бе, полезен! Не знам какво е това да направляваш както трябва. Пуснете ме, малки магьосници, за да ви размажа.
Изгледах чичо.
— Сет! Не помагаш!
Гневът върху лицето на Еймъс беше изместен от загриженост.
— Сейди! — каза той вече със своя глас. — Върви, сражавай се с Апоп! Остави ме тук!
— Не — казах аз. — Ти си Главен лектор. Ще се сражаваме за Дома на живота.
Не погледнах назад, но се надявах приятелите ми да са съгласни. В противен случай последният отпор, който щях да дам, щеше да трае много, много кратко.
Джейкъби се ухили.
— Чичо ти е слуга на Сет! Вие с брат ти сте осъдени на смърт. Останалите, хвърлете оръжието. Като нова Главна лекторка ще ви помилвам. После ще се сражаваме заедно срещу Апоп.
— Ти си се сдушила с него! — креснах аз.
Лицето й стана студено като камък.
— Предателство. — Тя замахна напред с жезъла. — Ha-di.
Вдигнах вълшебната пръчка, но този път Изида не ми помагаше. Аз бях всичко на всичко Сейди Кейн и защитните ми реакции бяха мудни. Взривът разкъса слабия щит и ме отхвърли назад върху завеса от светлина. Около мен запукаха образи от Епохата на боговете: от сътворяването на света, от ръкополагането на Озирис за цар, от битката между Сет и Хор, сякаш в мозъка ми бяха качени шейсет различни филма и в същото време ме екзекутираха с електрически ток. Светлината се взриви и аз се проснах на пода, замаяна и изтощена.
— Сейди! — извика Картър и се спусна към мен, но Куай го изтласка с червена светкавица.
Той се свлече на колене. Аз нямах сили дори да извикам.
Джаз се затича към него. Малката Шелби кресна: