Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Прекрасно заключение.
— Нямаме нужда от овации, приемаме само пари. Повтарят се, защото убийството им въздейства така, както порнографските филми на нормалните хора. Тъй или иначе, този убиец не е повторил деянието си никъде на територията на Шотландия.
— Може да е отишъл да живее другаде.
— Възможно е. А може всичко да е било инсценировка за заблуда на полицията. Може изобщо да не става дума за такъв тип убиец. Може единият от студентите да е изнасилил Роузи, или дори четиримата. После са изпаднали в паника, осъзнали са, че не могат да допуснат тя да даде показания за случилото се и са я убили. Но решили да подредят нещата така, та да изглежда, че убийството е извършено от сексуален маниак. Разбира се, престъплението не е породило у тях сексуална възбуда, затова и не се е повторило.
— И ти смяташ, че четири недорасли момчета биха се справили толкова хладнокръвно с умиращото момиче?
Карен кръстоса крака и поглади с длан полата си. Видя, че той забеляза жеста й и почувства в гърдите си топлина, която нямаше нищо общо с белия ром.
— Е, да, там е въпросът.
— А какъв е отговорът?
— Когато човек чете показанията им, особено се откроява един от тях, Малкиевич, студентът по медицина. Той явно е успял да запази хладнокръвие, показанията му имат дори съвсем клинично звучене. По разположението на пръстовите отпечатъци можем да заключим, че той е карал лендроувъра последен. Трима от четиримата са с нулева кръвна група, която съвпада с тази на човека, чиято сперма е открита по дрехите на убитата, и той е един от тях.
— Не е зле като теория.
— И според мен си струва да се полее с още по едно — този път Карен поръча питиетата. — Проблемът с теорията е там — продължи тя, когато поръчката беше изпълнена, — че има нужда от доказателствен материал, който да я подкрепи. Доказателства, с каквито не разполагам.
— Ами незаконното дете? То нали има все пак някакъв баща? Не ли възможно той да е убиецът?
— Не знаем кой е бащата. Брайън Дъф не желае да каже каквото и да било. А с Колин още не съм успяла да се свържа. Но Лоусън намекна, че най-вероятно бащата е някой си Джон Стоуби. Напуснал града точно след като Роузи забременяла.
— Но може да се е върнал.
— Точно затова Лоусън се ровеше из досието. Искаше да провери дали съм открила нещо по този въпрос — Карен сви рамене. — Но дори да се е върнал, защо му е било да убива Роузи?
— Може още да е бил влюбен в нея, а тя да го е разкарала.
— Не ми се вярва. Напуснал града, защото Брайън и Колин го пребили — по онова време е бил още хлапе. Не отговаря на представите ми за героя, който се връща, за да открие изгубената любима. Но е редно да проследим и тази улика. Пратих запитване до колегите на сегашното му местожителство. Ще отидат да си поговорят с него.
— Да бе, и той ще си спомни точно какво е правил през една декемврийска нощ преди двайсет и пет години.
Карен въздъхна.
— Прав си. Но се надявам поне хората, които го разпитват, да преценят дали изобщо съществува някаква възможност той да е убиецът. Аз лично продължавам да залагам на Малкиевич — трябва да го е направил или сам, или с помощта на приятелите си. Е, стига сме говорили за работа. Какво ще кажеш, да хапнем по едно къри някъде, преди да е дошъл ред на коледните пуйки?
Мондо скочи на крака в мига, в който Алекс влезе в зимната градина, и едва не разля чашата си с червено вино.
— Алекс — каза той. В тона му се долавяше нервно напрежение.
Колко лесно се връщаме към някогашното си поведение, когато бъдем откъснати от сегашното си ежедневие и се озовем сред хората, с които сме споделяли миналото си, каза си Алекс учудено. Знаеше със сигурност, че Мондо е капацитет в професията си, и че има самочувствието на компетентен специалист. Жена му също беше изискана интелектуална, и вероятно двамата с нея се бяха посветили на някакви изискани и интелектуални занимания, за чието естество Алекс можеше само да храни предположения. Но когато застана пред приятеля от младите си години, Мондо незабавно се превърна в невротичен тийнейджър, раним и безпомощен.
— Здрасти, Мондо — каза уморено Алекс, отпусна се на креслото срещу него и посегна към бутилката, за да налее и на себе си вино.
— Приятен ли беше полетът? — усмивката на Мондо беше почти умолителна.
— Чак пък приятен… Прибрах се жив и здрав, а това е най-доброто, което може да се каже за всяко пътуване със самолет. Лин сервира вечерята, ще ни повика всеки момент.