Далечно ехо

— Е, да, той се е озовал първи на местопрестъплението.

— Но от друга страна по онова време е бил още униформен полицай, обикновен патрулен. Не може да се каже, че случаят е бил възложен на него или нещо от този род — той допи бирата си и побутна пликчето с чипс към Карен.

— Знам. Но вероятно се чувства по-свързан с този случай, отколкото с останалите в списъка ни. Въпреки всичко ми се стори странно, когато го видях да рови из папките ми. Обикновено по това време отдавна си е тръгнал. Явно се стресна ужасно, когато проговорих. Беше толкова погълнат от заниманието си, че изобщо не ме чу, когато влязох.

Фил взе чашата си, която барманът бе напълнил отново, и отпи.

— Наскоро е посетил брата на убитата, нали? И му е казал за изчезналите доказателства?

Карен тръсна ръка като човек, изразяващ задоволство, че се е отървал от нещо неприятно.

— Откровено казано, му бях много задължена, че ме отърва от тази задача. Не мога да твърдя, че мисълта за такъв разговор ме изпълваше с възторг. „Здравейте, сър, дойдох да ви кажа, че сме забутали някъде доказателствата, с помощта на които бихме могли да открием най-сетне убиеца на сестра ви. Неприятна история, но нали знаете, случват се и такива неща“ — тя направи гримаса. — А как върви твоята работа?

Фил сви рамене.

— И аз не знам. Мислех, че съм се добрал до нещо, но току-виж и то се оказало фалшива следа. А на всичкото отгоре местният депутат непрекъснато ми досажда с дрънканиците си за защита на човешките права. Навряхме си таралеж в гащите с тези студени досиета.

— Имаш ли нов заподозрян?

— Имам даже трима. Но ми липсват убедителни доказателства. От лабораторията още не са ми изпратили резултатите от ДНК-тестовете. А това е единственият шанс следствието да се придвижи нанякъде. Ами ти? Кой според теб е убиецът на Роузи Дъф?

Карен разпери ръце.

— Имам свободен избор между четирима.

— Наистина ли мислиш, че е бил един от студентите, които са я открили?

Карен кимна.

— Всички косвени доказателства сочат към тях. А има и още нещо — тя помълча в очакване той да зададе някакъв въпрос.

— Добре де, Шерлок. Успя да ме заинтригуваш. Та какво е още нещото?

— Психологическите характеристики на убийството. Когато става дума за ритуално убийство или за работа на сексуален маниак, психиатрите винаги ни обясняват, че извършителите действат серийно. Човек би очаквал поне два неуспешни опита за убийство преди същинското престъпление.

— Както е било с Питър Сътклиф?8

— Именно. Той не се е превърнал в Йоркширския изкормвач само за един ден. Което ни връща към втория аргумент. Хората, които убиват, за да получат сексуално удовлетворение, приличат донякъде на баба ми — непрекъснато повтарят едно и също.

Фил изпъшка.