Черна неделя
- Автор: Харрис Томас
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черна неделя». Краткое содержание книги:
— Приземявам се, отворете ми пространство.
— Нора едно нула, какво става? Майк, защо не каза, че се връщате? — Беше гласът на Викърс.
— Казах — отсече Ландър. Нека се чуди. Наземният екипаж тичаше към местата си. — Ще се приземя при мачтата срещу вятъра със застопорено кормило. Викърс, не го оставяйте да се люшка на вятъра. Имам малък проблем с двигателя. Не искам да се пльоснем. Разбираш ли ме?
Викърс разбра. Ландър не искаше аварийните камиони да се втурнат по пистата.
Далия Айяд изчака с прекосяването на пистата. Кулата й даде червена светлина. Наблюдаваше как дирижабълът докосна земята, подскочи, докосна я отново, наземният екипаж пое въжетата, провесени от носа. Вече беше под контрол.
Светлината стана зелена. Тя пресече пистата и паркира зад ремонтния фургон, невидима за екипажа, който търчеше около дирижабъла. Отвори за секунди задната врата и сложи рампата. Грабна хартиения плик с пистолета и ножицата за кабели и се затича към дирижабъла покрай фургона. Никой не й обърна внимание. Викърс отвори капака на двигателя. Далия подаде през прозореца на гондолата плика на Ландър и побягна обратно към камиона.
Ландър се обърна към телевизионния екип.
— Поразтъпчете се малко.
Те слязоха, а той ги последва. Отиде до автобуса и веднага се върна при дирижабъла.
— Хей, Викърс, търсят те по телефона от Лейкхърст.
— По дяволите… Добре, Франки, хвърли един поглед, но не пипай нищо, докато не се върна.
Затича се към автобуса. Ландър влезе след него. Викърс тъкмо беше взел слушалката на радиотелефона когато Ландър го застреля в тила. Наземният екипаж вече нямаше командир. Когато Ландър слезе от автобуса, чу пърпоренето на електрокара. Далия беше седнала на него и сега завиваше покрай фургона. Екипажът, озадачен от вида на голямата гондола, машинално отстъпи пред електрокара. Тя мина напред и пъхна гондолата-бомба под дирижабъла. Повдигна вилицата на електрокара на дванайсет сантиметра и бомбата застана на мястото си.
— Какво става, какво е това? — попита човекът до двигателя. Далия не му обърна внимание. Завърза две въжета около парапета. Оставаха още четири.
— Викърс нареди да изхвърлим всичкия баласт.
— Какво?
— Сваляйте баласта. Бързо!
— Какво е това, Майк? Никога не съм виждал подобно нещо.
— Викърс ще ти обясни. Телевизионното време струва сто седемдесет и пет хиляди долара за една минута, затова си размърдай задника. Телевизионната мрежа го иска.
Двама души от екипажа откачиха торбите с баласта, докато Далия привършваше завързването. Качи се на електрокара и измъкна вилицата изпод дирижабъла. Екипажът беше объркан. Нещо не беше в ред. Тази голяма гондола с емблемите на телевизионната мрежа никога не беше изпитвана на дирижабъл.
Ландър отиде до двигателя и надникна вътре. Нищо не липсваше. Затвори капака.
Изведнъж чу телевизионния оператор.
— NBS? Какво е това нещо? Това не е наше…
— Режисьорът ще ти обясни, обади му се от автобуса.
Ландър седна на мястото си и включи двигателя. Смаяният екипаж се отдръпна. Далия беше вече отзад в дирижабъла с ножицата в ръка. Нямаше време да развинтва нищо. Телевизионното оборудване трябваше да се махне преди излитането.
Операторът я видя да реже кабелите.
— Недей! Какво правиш?
Покатери се в гондолата. Ландър се обърна от мястото си и го застреля в гърба. На вратата се мярна удивеното лице на човек от екипажа. Хората най-близо до дирижабъла вече отстъпваха. Далия сряза кабелите на камерата.
— А сега кормилото и мачтата кресна Ландър.
Далия скочи на земята с „Шмайзер“-а в ръка. Екипажът отстъпваше панически. Някои побягнаха. Изтегли застопоряващото устройство и освободи кормилото. Дирижабълът се залюля на вятъра, тя се затича към мачтата и го откачи. Носът му трябваше да се откопчи от вдлъбнатината до мачтата. Трябваше. Дирижабълът се клатушкаше. Екипажът беше захвърлил въжетата на носа. Вятърът щеше да свърши тази работа — да извърти дирижабъла и да го освободи. Тя чу сирена. Гумите на полицейска кола свистяха по пистата.
Носът беше свободен, но дирижабълът все още беше претоварен от трупа на оператора и телевизионното оборудване. Ландър се метна в гондолата. Първи изхвърчаха предавателите и се разбиха в земята. Последва ги камерата.