Черна неделя
- Автор: Харрис Томас
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черна неделя». Краткое содержание книги:
На трийсет метра над стадиона телевизионният екип на дирижабъла се съвещаваше по радиото с режисьора, седнал в голямата телевизионна кола зад трибуните. Предаването на NBS щеше да започне с общ кадър на стадиона от дирижабъла плюс емблемата на компанията и надписите върху него. Режисьорът, загледан в дванайсетте телевизионни монитора в колата, не беше доволен.
— Хей, Симънс — подвикна операторът, — шефът иска поглед от другия, северния край, на фона на „Тюлейн“. Можеш ли да го направиш?
— Как иначе? — Дирижабълът величествено заплува на север.
— Добре, така е чудесно, чудесно. — Операторът успя да улови целия стадион с яркозеления терен, обграден от осемдесет и четири хиляди души и знамена, които плющяха на вятъра.
Ландър видя полицейския хеликоптер, който бръмчеше като огромна муха над стадиона.
— Кулата вика Нора нула едно.
Симънс взе микрофона.
— Нора нула едно слуша.
— На километър и половина от северозапад се задават гости — заговори диспечерът. — Направете им място.
— Разбрано. Виждам ги. Нора нула едно край.
Симънс посочи и Ландър видя военен хеликоптер, който приближаваше на височина двеста метра.
— Това е президентът. Шапки долу — каза Симънс и направи завой в северния край на стадиона.
Ландър гледаше как сложиха знака за приземяване.
— Искат да покажем пристигането — обади се асистент-операторът. — Можеш ли да го дадеш в близък план?
— Да — отговори операторът. Осемдесет и шест милиона души видяха през телеобектива му кацането на президентския хеликоптер. Президентът слезе, тръгна бързо към стадиона и се скри в него.
В телевизионната кола режисьорът нервно изсъска:
— Включи втора камера.
Публиката в страната и в целия свят видя как президентът бодро се запътва към ложата си.
Ландър погледна надолу и отново го забеляза — енергична руса фигура, плътно обградена от мъже. Ръцете му се вдигнаха към тълпата, а тя на свой ред стана на крака, когато той минаваше край нея.
Кабаков чу рева, с който поздравяваха президента. Никога не го беше виждал и усети любопитство. Сдържа порива си да отиде да го погледне. Мястото му беше тук, в командния пункт, откъдето веднага можеха да го вдигнат по тревога.
— Аз ще го поема, Симънс, иди да погледаш началото на програмата — рече Ландър. Смениха местата си. Ландър вече беше изморен и кормилото му се стори особено тежко.
Заради телевизията на терена повтаряха хвърлянето на жребия. Отборите бяха строени.
Ландър хвърли поглед към Симънс. Беше подал глава през страничния прозорец. Ландър се присегна и натисна лоста за смесване на горивото. Направи сместа достатъчно рядка, за да прегрее двигателят.
След няколко минути стрелката на термометъра беше в червената част на скалата. Ландър върна лоста в нормално положение.
— Господа, възникна малък проблем. — Симънс моментално се обърна към него. Почука с пръст термометъра. — По дяволите, какво е това! — възкликна. Покатери се на гондолата и надникна зад раменете на телевизионния екип към двигателя. — Няма масло.
— Какво? — запита операторът.
— Двигателят е прегрял. Дайте ми път да мина. — Посегна към задната част и измъкна пожарогасител.
— Ей, нали не горим? — Операторът и асистентът му бяха извънредно сериозни, точно както бе предвидил Ландър.
— Не, не — отвърна Симънс. — По инструкция сме длъжни да извадим пожарогасителя.
Ландър леко управляваше двигателя. Насочи се на североизток, към летището.
— Ще накараме Викърс да му хвърли един поглед — рече той.
— Обади ли се да му кажеш?
— Докато ти беше отзад. — Ландър беше промърморил нещо в микрофона, но без да го включи.
Летеше над магистрала 10, Суперкуполът остана вдясно, а игрището с овалната писта — вляво. Бавно се пътуваше с един двигател срещу вятъра. Добре, че е на връщане, помисли Ландър. Вече беше над игрището за голф „Поншартрен“, виждаше летището под себе си. Видя и камиона, приближаващ към вратата му. Далия беше успяла.
От кабината на камиона Далия също видя приближаващия се дирижабъл. Беше подранила с няколко секунди. На входа имаше полицай. Когато стигна до прозорчето на синята кола, намали ход и той й махна да продължи. Тя подкара покрай пистата, успоредно на шосето.
Наземният екипаж също беше забелязал въздушния кораб и се суетеше около автобуса и ремонтния фургон. Ландър искаше да бързат и да са объркани. Когато беше на сто метра височина, натисна с палец бутона на микрофона.