Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Хариет въздъхна облекчено.
— Изпи ли го? — попита Анишен.
— До един час трябва да подейства.
— Нямаме един час.
— Разбирам… но…
Хариет знаеше, че ги търсят. Все някой трябваше да ги търси. Колкото по-дълго останеха на едно място, толкова по-голям беше шансът да открият следите им. Колкото по-често се местеха, толкова по-студена ставаше следата.
— Изправете го! — каза Анишен.
Самата тя стисна Хариет за яката на ризата и я дръпна да стане. Силна беше. Блъсна Хариет към задния изход. Помощниците й, двама едри като горили мъже с рошави вежди, май арменци, Развързаха съпруга й и го изправиха помежду си. Единият държеше в джоба си пистолет — дулото бе опряно в гърба на Джак.
Анишен я стисна над лакътя.
Джак се развика и започна да се дърпа.
— Нееее!
— Дали да не му пуснем още малко ток — предложи едната горила.
— Недейте, моля ви — примоли се Хариет. — Аз мога да го успокоя.
Горилата не й обърна внимание.
Анишен, изглежда, обмисляше предложението й.
— Вече е светло — каза Хариет. — Ако го изнесете в безсъзнание…
— Има кръчми — каза единият пазач. — На улицата. Ще му излея малко водка на тениската. Никой няма да му обърне внимание.
Анишен се намръщи кисело. Сигурно защото не беше хрумнало първо на нея, реши Хариет. После бутна Хариет към Джак.
— Гледай да си мълчи, иначе ще му пусна толкова ток, че ще почне да се лигави като бебе.
Хариет се втурна към съпруга си, избута единия от пазачите и прихвана Джак през кръста. С другата си ръка потърка гърдите му.
— Всичко е наред, Джак. Спокойно. Хайде, тръгваме. Той я погледна подозрително, ала гневната му физиономия се посмекчи.
— Искам… вкъщи.
— Да, отиваме вкъщи… Хайде. И без да се инатиш.
Той ги остави да го изведат през задната врата на тясна уличка, която едва побираше една препълнена боклукчийска кофа. Слънчевата светлина опари очите й.
Подкараха ги по уличката.
Държали ги бяха в халето на изоставена касапница. Наоколо имаше и други заключени сгради на фалирали бизнес начинания. Хариет се огледа за познат ориентир. Намираха се някъде в Арлингтън. Знаеше, че са минали от другата страна на река Потомак.
Но къде по-точно?
Черен пикап додж беше паркиран на половин пресечка по-нататък.
Сутрешният трафик вече се сгъстяваше. Няколко бездомници се бяха скупчили до входа на обществена пералня. До тях имаше пазарска количка, пълна догоре с издути найлонови торби.
Анишен хвърли бегъл поглед на бездомниците и поведе групичката си към пикапа. Отключи го с дистанционното и задната врата се отвори с плъзгане.
Джак вървеше замаяно, забил поглед в земята.
Хариет изчака да се изравнят с хората до пазарската количка. Ръката й още беше върху корема на Джак.
„Извинявай“.
Ощипа го силно през тениската.
Джак подскочи и се развика отново:
— Нееее!
Започна да бута трескаво пазача.
— Кои сте вие бе?! Не ви познавам! — крещеше той. — Пуснете ме!
Хариет го дърпаше за ръката.
— Джак… Джак… Джак. Успокой се. Той замахна и я удари силно по рамото.
— Хей! — извика един от бездомниците. Беше ужасно кльощав и с рошава брада. Стискаше бутилка, пъхната в кафяв хартиен плик. — Що не оставите човека бе?
През нашарените от пара и конденз стъкла на обществената пералня надникнаха лица.
Анишен пристъпи назад към Хариет. Със студена усмивка и вперен в очите й поглед. Едната й ръка беше пъхната в джоба на тънката жилетка. Заплахата беше повече от очевидна.
Хариет потупа успокоително Джак и се обърна към бездомника с брадата.
— Това е съпругът ми. Болен е от Алцхаймер. Ние… водим го в болница.
Думите й прогониха тревогата от лицето на непознатия. Той кимна.
— Съчувствам ви, госпожо.
— Благодаря.
Хариет поведе Джак към пикапа. Качиха се и вратите се затвориха. Анишен седна на предната седалка до шофьора. Докато потегляха, се обърна към Хариет и каза:
— Моли се хапчетата да подействат. Иначе следващия път ще го увеся на някоя месарска кука.