Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
„Пет часа“.
— Ще ни е нужно нещо повече от втория ключ, който открихме тук — каза той. — Нещо повече и от третия ключ дори.
Сейчан кимна.
Грей я погледна в очите.
— През следващите пет часа трябва да разрешим загадката на обелиска. И да се сдобием с картата на Марко.
Сейчан само го гледаше и чакаше.
Грей знаеше какво трябва да направи. Обърна телефона. С вдървени и непослушни пръсти се опита да отвори капачето на батерията.
Вигор се приближи и сложи ръка върху неговата.
— Сигурен ли си, Грей? Той вдигна поглед.
— Не… не съм. В нищо не съм сигурен, по дяволите! — Измъкна ръката си изпод ръката на монсеньора и изтръгна батерията. Звъненето прекъсна по средата на мелодията. — Но това не значи, че ще стоя със скръстени ръце.
Обърна се към Сейчан.
— И сега какво?
— Ти току-що му хвърли ръкавицата. Сега Насър ще се обади на хората си тук. Разполагаме с минута, най-много две — каза тя и посочи към вътрешността на църквата. — Натам. Ковалски има кола. Ще ни чака при източния изход.
Поведе ги през църковния кораб. Посетителите кръжаха неуверено по краищата, гласовете им кънтяха в просторното помещение. Сирените приближаваха. Сейчан измъкна нещо от джоба си.
— Хората на Насър трябва да са завардили и този изход — каза Грей до нея.
Сейчан му протегна онова, което държеше.
— Полицейска граната. Мощен трясък, ярка светлина, минимална разрушителна сила. Ще я детонираме в средата на църквата. И когато всички се втурнат към изходите… ще се втурнем и ние.
Грей се намръщи.
Вигор изрече на глас мислите му, докато заобикаляха група ученици от началните класове, ококорени и уплашени, скупчени около учителката си.
— Ако снайперистите видят някой от нас, ще открият огън. По тълпата.
— Няма друг начин. — Сейчан ускори крачка. — Ще трябва да поемем този риск. Хората на Насър може вече да идват насам…
В затвореното пространство на църквата силно отекна изстрел.
Грей усети как нещо разсече въздуха край ухото му. Парче от стенна мозайка се разхвърча в дъжд от миниатюрни златни отломки.
Тълпата изпадна в паника и се разбяга във всички посоки.
Някой бутна силно Вигор и той падна на едно коляно. Грей го издърпа на крака миг преди нов куршум да избие искри от една мраморна колона. Изстрелът отекна гръмовно.
Приведени, тримата хукнаха към прикритието на близката стена и оттам надолу по протежение на кораба. Когато наближиха средата, Сейчан посегна да издърпа взривателя. Грей сграбчи ръката й.
— Не. — Няма друг начин. Напред може да има още стрелци. Ще трябва да се слеем с бягащата тълпа, за да стигнем до изхода.
„И ако въпреки това ни видят — помисли си той, — колко невинни хора ще загинат заради нас?“ Грей посочи.
— Има и друг начин.
И все така стиснал ръката й, поведе към южната страна и високото скеле.
— Горе! — каза той.
Имаше обаче едно препятствие. Пазачът при скелето не беше напуснал поста си. Клечеше зад една дървена бариера с вдигната пушка, готов за стрелба.
Грей измъкна гранатата от пръстите на Сейчан, дръпна взривателя и я метна зад бариерата.
— Затвори си очите! — извика на Вигор и го дръпна надолу. — И си запуши ушите.
Сейчан вече беше клекнала на пода с глава между коленете.
Взривът бе като ритник в корема. Звукова бомба в затвореното пространство на сграда от камък. Блясъкът про. гори очите на Грей, макар да беше обърнал глава в противоположната посока.
След миг всичко приключи.
Грей издърпа Вигор на крака. Надигнаха се писъци, приглушени заради остатъчния звънтеж в ушите му. Той се втурна към скелето. Тълпата се раздели на два потока, които се спуснаха към западния и източния изход.
Te обаче нямаше да ги последват.
Зашеметеният пазач лежеше по гръб на пода, стенеше.
Няколко часа щеше да го цепи главата, но нищо повече.
Грей взе пушката му и махна на Сейчан и Вигор да се качват по скелето. Нямаха време за губене. Масовото бягство щеше да забави стрелците, но не задълго.
Пое нагоре след Сейчан и Вигор.
— Къде отиваме? — извика Сейчан. — Горе е прекалено открито!
— Давай! — извика в отговор Грей. — Размърдай си задника, по дяволите!