Четирите цвята на магията
- Автор: Шваб Виктория
- Серия: Сенки на магията #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Емас“
- ISBN: 978-954-357-354-7
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четирите цвята на магията». Краткое содержание книги:
Гласът на Лайла се отдалечаваше все повече от жертвата:
— Кел? Чуваш ли ме? Не си отивай! Не си отивай.
Спри да се бориш, заповяда гласът в главата му. Вече загуби.
Не, помисли си Кел. Не. Не още.
Успя да поднесе пръсти до плитката рана на корема си и започна да рисува по напуканите камъни знак. Но преди да съумее да притисне обвързаната си към камъка длан в него, силата го събори по гръб на земята. Тъмнината се уви около Кел и го повлече в дълбините. Той се бореше с магията, но тя вече бе проникнала в него и се плискаше във вените му. Опита се да се откъсне от хватката ѝ, да я отблъсне, ала беше твърде късно.
Пое си последен дъх и магията го погреба.
Кел не бе в състояние да помръдне.
Около крайниците му се виеха сенки и го приковаваха като камък, съвършено неподвижен. Колкото повече се бореше, толкова по-здраво се стягаха, изсмукваха и последната му сила. Гласът на Лайла звучеше много отдалеч и после замлъкна. Кел остана в свят, изпълнен само с тъмнина.
Тъмнината беше навсякъде.
А после се оттегли. Спои се, виейки се пред него, обедини се, постепенно се превърна първо в сянка, после в човек. Имаше формата на Кел, неговия ръст и коса, та чак до палтото, само дето до последния инч беше гладък и лъскавочерен като възстановения камък.
— Здравей, Кел — поздрави тъмнината, но думите не бяха нито на английски, нито на арнески, нито на мактан, а на родния език на магията. И най-сетне Кел разбра. Това представляваше Витари. Именно то го привличаше, напираше да проникне в него и го правеше по-силен, като същевременно отслабваше волята му и се хранеше с живота му.
— Къде сме? — попита той с дрезгав глас.
— Ние сме в теб — отвърна Витари. — Ние се превръщаме в теб.
Кел се хвърли в безполезна схватка с черните въжета и извика:
— Махай се от тялото ми!
Витари се усмихна с мрачната си черна усмивка и пристъпи към пленника си:
— Добре се сражавахме, но е време битката да приключи…
Скъси разстоянието и приближи длан към гърдите на Кел. — Направен си за мен, антари. Идеалният съд. Ще нося кожата ти завинаги.
Кел се дръпна от докосването му. Трябваше да се сражава. Бе стигнал чак дотук. Не можеше да се откаже точно сега.
— Твърде късно е — заяви Витари. — Вече държа сърцето ти… — при тези думи натисна с пръсти и Кел изпъшка, щом ръката на противника му проникна в гърдите му. Усети пръстите да се свиват около туптящото сърце, усети го да прескача, тъмнината плисна по разкъсаната предница на ризата му като кръв.
— Всичко свърши, Кел — заключи магията. — Ти си мой.
Тялото на Кел потрепери на земята. Лайла взе лицето му в шепи. Гореше. Вените по гърлото и по слепоочията му бяха потъмнели до черно, а челюстите му — стиснати до счупване, но той не мърдаше и не отваряше очи.
— Бори се! — насърчи го девойката, когато тялото му се сгърчи. — Стигна чак дотук! Не може просто да се предадеш.
Гърбът на Кел се изви в дъга и Лайла отвори със замах ризата му, само за да види как чернотата се разлива над сърцето му.
— Дявол го взел — изруга тя и опита да откъсне камъка от ръката му.
Не поддаде.
— Ако умреш — сопна се крадлата, — какво ще стане с Рай?
Гърбът на Кел тупна на земята и той издиша мъчително.
Лайла си бе събрала оръжията, сега извади ножа си и го претегли в ръка. Не искаше да се налага да убива червения антари. Но би могла. Не искаше и да му реже ръката, но определено би го сторила.
От устните на Кел се откъсна стенание.
— Не смей да се предаваш, мамка ти, Кел! Чуваш ли ме?
Сърцето на Кел засече и прескочи един удар.
— Помолих тъй мило — обясни Витари с ръка, все още заровена в гърдите на младежа, — дадох ти възможност да се предадеш. Принуждаваш ме да използвам сила!
Горещина се разнесе по крайниците на Кел и остави странен студ подире си. Той чу гласа на Лайла. Далечен и съвсем, съвсем тих, така че думите — ехо на ехото — едва стигаха до него. Но той я чу да споменава и едно име. На Рай.
Умреше ли Кел, смъртта щеше да застигне и принца. Не можеше да прекрати битката.
— Няма да те убия, Кел. Не съвсем.
Кел стисна здраво очи, а тъмнината се надипли над него.
Няма ли дума за това? — отекна в главата му гласът на Лайла. — Каква е тя? Хайде де, Кел. Кажи проклетата дума.
Кел се насили да се съсредоточи. Разбира се. Лайла беше права. Съществуваше подходяща дума. Витари представляваше чиста магия. И, като всяка магия, бе обвързана от правила. От ред. Витари беше венец на сътворението, но всичко, което можеше да бъде сътворено, подлежеше и на разрушение. На размагьосване.