Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Включих невидимия щит, избрах най-близкото копие нa града и приземихВонегътот външната страна на купола, като се оглеждах за други кораби.
Мегадон бе издигнат на върха на скалисто плато на ръба на огромна стръмна скала. Градът изглеждаше в руини. Огромният прозрачен купол бе пропукан и имах чувството, че ще се срути всеки момент. Успях да вляза в града, като се промуших през един от най-големите процепи в основата на купола.
Самият град Мегадон приличаше на слязъл от корицата на евтин научнофантастичен роман от 50-те години на XX в. Руини на някога велика технологична цивилизация. В самия център на града се извисяваше храм с формата на обелиск и брулени от вятъра сиви стени. Над входа му стоеше гигантската червена звезда, символ на Слънчевата федерация.
Стоях пред храма на Сиринкс.
Зданието не бе защитено със силово поле, нямаше и рота Шестици. Всъщност наоколо не се виждаше жива душа. Извадих оръжията си и тръгнах към входа. Вътрешността на огромния като катедрала храм бе изпълнена с дълги редове суперкомпютри с формата на обелиск. Вървях между редиците, заслушан в тихото жужене на машините, докато не стигнах центъра на храма.
Там видях повдигнат на подиум олтар с гравирана на повърхността си червена звезда. Щом изкачих първото стъпало към олтара, жуженето на компютрите внезапно замлъкна и залата потъна в тишина.
Изглежда трябваше да поставя нещо на олтара. Дар за храма на Сиринкс, но какъв?
Трийсетсантиметровият робот Леопардон, който бях получил, след като преминах Втората порта, не пасваше. Реших все пак да пробвам, но не се случи нищо. Върнах робота в инвентара си и се замислих. И тогава си спомних нещо друго от бележките към албума. Отворих снимката на обложката и ги прегледах пак. Отговорът, който търсех, се криеше в параграфа, предшестващ Трета част — Откритието:
Намерих го зад любимия си водопад в стаичката, скрита под пещерата. Изтрих трупания с години прах и го вдигнах благоговейно в ръцете си. Нямах представа какво беше, но беше красиво. Научих се как да поставям пръсти върху жиците и да завъртам ключовете, за да издават различен звук. Когато дръпнах жиците с другата си ръка, произведох първия си хармоничен звук, а скоро създавах собствена музика!
Намерих водопада в южния край на града до заоблената стена на купола. Задействах реактивните си ботуши, прелетях над пенливата река и минах през водопада. Сензорният ми костюм се опита да симулира усещането от изсипващата се върху тялото ми вода, но чувството по-скоро беше все едно някой ме налагаше с пръчки по главата, раменете и гърба. Когато излязох от другата страна на водопада, видях входа на пещера и влязох в нея. Тя се стесняваше в дълъг тунел, който завършваше пред малка ниша.
Огледах се и видях, че един от сталагмитите, издигащи се от пода, беше с леко захабен връх. Хванах го и го дръпнах към себе си, но той не помръдна. Опитах да го бутна и тогава поддаде и се наклони като лост, сякаш бе закачен на невидими панти. Зад гърба ми се чу звук от стъргане на камъни и когато се обърнах, видях в пода да се отваря капак. В покрива на пещерата също се бе отворила дупка, през която ярък лъч осветяваше малка скрита подземна стая.
Извадих жезъла, който засичаше всякакви видове скрити капани. Не открих да имаше някаква опасност, скочих в дупката и се приземих на прашния каменен под. Стаичката представляваше тясно помещение с формата на куб, а до северната ѝ стена имаше голям грубо издялан камък. От него стърчеше електрическа китара. Разпознах модела от записа на концерт от турнето2112,който бях гледал на идване. Китарата бешеГибсън Лес Полот 1974 г. — същата, на която бе свирил Алекс Лайфсън по време на турнето2112.Ухилих се при абсурдния ѝ вид, както беше забодена в камъка като меча на крал Артур. Като всеки ловец бях гледалЕскалибурбезброй пъти и ми бе напълно ясно какво трябва да направя. Протегнах дясната си ръка, хванах китарата за грифа и я дръпнах. Инструментът излезе съвсем леко от камъка с метално дрънчене.
Щом я вдигнах над главата си, металното звънтене преля в кънтящ струнен акорд, който отекна в пещерата. Погледнах към нея. Бях дошъл тук именно за това — за предмета, който трябваше да поставя върху олтара в храма на Сиринкс. Тъкмо се канех да активирам реактивните си ботуши, когато ми хрумна нещо и замръзнах на място.