Лунните градини

— Защо тогава — запита Тайсхрен — се е появила на улицата? Защо не направо в стаята ти?

Татърсейл се усмихна.

— Мога да предположа.

— Направете го, моля — каза адюнктата.

— Из стаята си имам прегради — каза Татърсейл. — Най-вътрешната е Върховен Тир.

При тези думи Тайсхрен се сепна, явно изненадан.

— Такива прегради — продължи Татърсейл — предизвикват течение, прилив на енергия, която напира и се отдръпва много бързо, като сърце със силно учестен пулс. Подозирам, че тези прегради са били достатъчни, за да отхвърлят Хрътката от непосредствената ми зона, тъй като в преходното си състояние — по средата между своя свят и нашия — Хрътката не е могла да изяви изцяло силата си. Но след като е пристигнала, вече можеше и го направи.

— Как успя да отблъснеш Хрътка на Сянката? — попита Тайсхрен.

— Късмет — без колебание отвърна Татърсейл. Отговорът й увисна във въздуха и на Ток му се стори, че всички забравиха за храната си.

— С други думи — бавно заговори Лорн, — вярвате, че се е намесил Опонн.

— Да.

— Защо?

Татърсейл се изсмя.

— Ако можех да отгатна това, адюнкта, щях да съм щастлива жена. Но засега — тя отново стана сериозна, — изглежда, че сме използвани. Самата империя е превърната в пионка.

— Има ли изход? — попита Дужек и ръмженето му стресна всички.

Татърсейл сви рамене.

— Ако има, той е в Даруджистан, защото точно там е съсредоточен гамбитът на Опонн. Забележете, Върховен юмрук, въвличането ни в Даруджистан може да се окаже точно това, което се стреми да постигне Опонн.

Ток се отпусна в стола си и почеса разсеяно раната. Подозираше, че тук има нещо повече, въпреки че не можеше да намери източника на подозрението си. Почеса се по-силно. Татърсейл можеше да бъде извратлива, когато поискаше; във версията й се долавяше простота. Най-добрите лъжи обикновено са прости. Магьосницата умело бе отклонила вниманието от случката към нейните бъдещи последствия. Беше накарала всички да престанат да мислят за самата нея и колкото повече се ускоряваха мислите им, толкова по-далече зад гърба си оставяха съмненията си към нея.

Наблюдаваше я как гледа другите и бе единственият, забелязал триумфа и облекчението в очите й, когато заговори Лорн.

— Опонн не е първият бог, който се стреми да манипулира империята на Малаз — каза адюнктата. — Други не са успявали, излизали са си окървавени от подобни игри. Този неприятен урок Опонн не го е научил — както и Сенкотрон, между другото. — Въздъхна дълбоко. — Татърсейл, каквито и противоречия да имаш с Върховния маг, необходимо е, не, жизненоважно е да се потрудите заедно да разкриете подробностите около намесата на Опонн. Междувременно Върховен юмрук Дужек ще продължи да подготвя легиона си за поход, както и да укрепва властта ни в Пейл. Колкото до мен, аз скоро ще напусна града. Бъдете сигурни, мисията ми преследва същите цели като вашата. Накрая — тя се обърна към Ток — бих искала да чуя преценката на Нокътя за споделените тук неща.