Нов патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Патрулите #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-512-0
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нов патрул». Краткое содержание книги:
Извадих още една цигара. После я мушнах обратно в пакета. Върнах се от балкона в апартамента, закачих якето, изплакнах си устата в банята, за да не мириша на цигари, и тихичко се прибрах в спалнята. Светлана спеше. Аз легнах и също заспах — леко и напълно спокойно.
Глава 5
На сутринта мистичните сили, отговарящи за движението по московските улици (а тези сили, струва ми се, са по-загадъчни от всякакви Тигри), бяха благосклонни към мен. С лекота се добрах до Третото околовръстно, а движението по него беше живо. В нужната ми посока, естествено — в противоположната колите едва пълзяха, но кой както се уреди.
Влязох в лявата лента и пуснах радиото. Отначало ме зарадваха с пронизваща песен с припев: „В главата — празно! Малолетната — глупачка!“, другата станция предаваше опозиционен политик, който едва ли не псуваше властта и твърдеше, че в страната няма свобода на словото. Честно казано, във всяка страна с развита свобода на словото политикът още преди края на предаването би получил съдебен иск за клевета, уронване на престижа и инсинуация. Така че продължих странстването си из московския ефир и се спрях на някаква станция, по която вървеше лека чуждестранна музика.
— Намали звука, Антоне — помолиха ме от задната седалка.
Погледнах накриво огледалото. Да, майсторството не зависи от възрастта. Да се телепортираш в движеща се, защитена кола, при това — незабележимо…
— Арина, не съм те викал.
— Но си чул пророчеството — каза вещицата утвърдително.
— Разбира се. Ти умееш да убеждаваш.
— И какво?
— И нищо.
Арина помълча. После изрече подмилкващо:
— Нали разбираш за какво е това пророчество? Дъщеря ти може да унищожи Тигъра.
— И Сумрака — казах аз. — Прекрасна перспектива.
Ана сърдито тръсна глава.
— Антоне! Опомни се! Нали знаеш за това пророчество, което се опитах да предотвратя…
— Знам, че ако по някакво чудо Сумракът бъде унищожен — казах аз, следейки пътя, — то цялата ни Сила ще изчезне. Ще изтече в нищото… или ще остане в този свят… няма значение. Но ние вече няма да можем… да лекуваме хората, да ги защитаваме…
— Понеже така много ги лекуваме и защитаваме… — каза Арина. Не язвително, а по-скоро тъжно.
— Колкото можем — свих рамене аз. — Не знам дали точно бивша Тъмна, водачка на вещиците, може да упреква в това Нощния патрул?
— Е, да, аз съм известна баба Яга — изсумтя Арина. — Хапвала съм си за обяд Иванушки, изпращала съм гъски и лебеди на грабежи…
— Не съм твърдял това — казах аз разсъдливо. — Даже съм готов да допусна, че лично си къпала добри юнаци в банята и си ги въодушевявала за битка със Злото.
Арина неочаквано се разсмя.
— Всъщност си прав! Случвало се е чат-пат…
— Но както и всяка вещица, си творила и добро, и зло — продължих аз. — Както дойде. Аз все пак се старая да се придържам към доброто. Така че няма защо… да ме упрекваш.
— Не те упреквам — неочаквано кротко каза Арина. — Но нали чу пророчеството? На Сумрака не му достига Сила. Силата му я дават човешките емоции. Явно животът е станал твърде спокоен…
— И това ако е спокоен живот! — възкликнах аз. — Не минава и ден без някъде да има война! Със секса в света също всичко е наред. Потребителското общество консумира, Третият свят воюва, потъват кораби, бушуват тайфуни, взривяват се електростанции… емоции без край. А и Холивуд се старае да не оставя хората без зрелища.
— Значи това не е достатъчно — каза упорито Арина. — Значи нещата не се развиват така, както е угодно на Сумрака. Нужни са големи сътресения. Гибелта на държави, масови човешки жертви, холокости и апокалипсиси…
— А ние какво общо имаме тук?
— Фан Венян, ако съм разбрала правилно, е отказал да огласи пророчество, което би погубило Китай като единна държава — каза Арина. — Аз направих нещо подобно с пророчеството за Русия. За съжаление — в гласа й пролича искрена тъга — не ми достигна съобразителност да умра и да спра пророчеството. Само съм го забавила. Но на Сумрака му е нужна Сила. И той ще я получи… когато страната ни загине…
— Това си е твое мнение — казах аз. — На мен ми се струва, че подобни събития не произтичат от причини… да ги наречем така — от магическо естество. Това не е изобретяването на миниполите, нали знаеш! Хесер смята, че наистина си променила пророчеството, защото всичко предсказано в него вече се е случило — в по-мека форма. И революцията, и окупацията…