Нов патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Патрулите #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-512-0
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нов патрул». Краткое содержание книги:
Мнозина Различни, особено онези, които не живеят първия си век, не разбират много от електроника и изобщо — от съвременна техника. В това отношение Хесер е напредничав Различен, винаги се старае да си изясни нещата.
И затова на мен ми изпрати съвсем млади момчета, слаби магове, но затова пък прекрасно разбиращи къде би могла да е микросхемата със записа на пророчеството.
Момчетата провериха всичко и не намериха нищо. Макар че имаха специални прибори, каквито бях виждал само по филмите — те можеха да откриват от разстояние всяка карта памет, дори такава, която не е включена към нищо. Благодарих им — намериха две отдавна загубени в апартамента флашки…
Но не намериха пророчеството.
Естествено. Аз и не бях направил копие на електронен носител, не съм идиот.
От чекмеджето на бюфета, пълно с всякакви електронни вехтории, извадих стария си CD-плеър „Сони“. Задънено разклонение в развитието на електрониката, такива сега не използва почти никой. Акумулаторът му отдавна беше заминал.
Но имаше отделен прикрепващ се контейнер, в който мушнах една батерийка, после прикрепих контейнера към плеъра (както си трябва, надежден винт, а не някакви си там зъбци) и натиснах бутона за възпроизвеждане. В слушалките дрезгаво запя Висоцки.
Общо взето, не беше задължително да слушам, но аз дослушах песента до края. До последния куплет.
Точно в този момент натиснах „стоп“. Огледах се крадешком. Вратите и към спалнята, и към детската стая бяха затворени. Разбира се, сега не можех да проверя Сумрака… но домът ни беше обграден с такива мощни заклинания, че дори на Хесер заедно със Завулон би им се наложило да ги пробиват няколко часа. Заклинанията ми се полагаха заради ранга… а и защото тук живееше Надя.
Искам ли да чуя пророчеството?
Сега знам със сигурност, че го има, Арина ми каза това директно. Вече не мога да се надявам, че Кеша не е натиснал копчето на телефона играчка. И че пророчеството се отнася за цените на нефта или за президентските избори…
Въздъхнах, затворих очи и натиснах бутона.
Тишина. Пукане, като от стара грамофонна плоча.
— Вие сте Антон Городецки, Висш Светъл маг… — изрече тихо детски глас. Ръцете ми, стиснали плеъра, се разтресоха — сега не просто някой минаваше през гроба ми, сега някой танцуваше върху него. — Вие… Вие всички нас ще ни пуснете…
Ще ги пусна? Какво значи това?
— Тигъра идва, Тигъра идва, Тигъра идва — изведнъж бързо и неясно заговори Кеша. — Тигъра идва за теб, Тигъра иска да живее… Сумракът заспива… малко, малко, малко Сила… пророчествата чакат… дълго, дълго, дълго… Надя Городецка! Надя може, Надя може…
Аз чак подскочих, когато бързото бърборене изведнъж се прекъсна от името на дъщеря ми.
— На нула не може да се дели, на нула не може да се дели… — това напомняше трескавото бълнуване на отличник. — Умноженото по нула дава нула, умноженото по нула… Убий Тигъра! Убиеш ли Тигъра, ще убиеш Сумрака! Убиеш ли Тиг…
Записът свърши. Телефонът играчка имаше малка памет.
Няколко секунди тишина, и от средата на думата запя Висоцки.
25
Владимир Висоцки, „Песен за нечистата сила“. Превод: Татяна Т. Георгиева. — Бел.прев.