Престъпления с неочакван край. Том 2 [bg]

— Нищо не съм направил! За какво е всичко това?

Детективът извика в микрофона:

— Хванахме го. Бомбени звена едно и две, заемете се с операция обезопасяване.

Все още в колата, Ебърхарт и Йорк в абсолютна тишина полагаха усилия да останат неподвижни. Йорк имаше усещането, че ударите на сърцето му са толкова силни, че ще детонират бомбата.

Вече знаеха, че Тротър е задържан и не може да задейства бомбата. Но това не означаваше, че устройството не е настроено за свръхчувствителен натиск. Ебърхарт беше използвал последните пет минути да изнася лекция на Йорк за това колко чувствителни са някои бомбени детонатори, докато накрая Йорк се принуди да му каже да си затваря, по дяволите, шибаната уста.

Увит в якето си, бизнесменът надничаше в страничното огледало и наблюдаваше как полицаят в зелен противобомбен костюм приближава бавно към колата. Металният говорител на радиостанцията изпука:

— Ебърхарт, Йорк, останете напълно неподвижни.

— Разбира се — отвърна Ебърхарт с гърлен шепот, почти без да движи устни.

Йорк видя полицаят да се приближава и да наднича в книжната торба. След това униформеният извади фенерче и го насочи вътре, изучавайки съдържанието.

С дървена сонда, приличаща повече на дълга клечка за зъби, той внимателно провери плика.

По високоговорителя чуха нещо, което приличаше на сподавено възклицание.

Йорк се сгърчи.

Но не беше ахване.

Звукът беше смях. Последван от думата „огризки“.

— Какво?

Полицаят си свали качулката и се приближи до предната част на колата.

С трепереща ръка Йорк отвори прозореца.

— Огризки — повтори мъжът. — Нечий обяд. Ял е суши, туршия и „Ю-Ху“ — онзи шоколадов десерт. Това не е менюто, което аз щях да избера.

— Огризки? — гласът на Лампърт изплющя през говорителя.

— Тъй вярно.

Първият сапьорски екип се обади да докладва: претърсването на мястото под мерцедеса на Йорк не е разкрило нищо, освен смачкана пластмасова чашка, която може да е била, но може и да не е била хвърлена от Тротър там.

Йорк избърса лицето си, слезе от колата и се облегна на вратата.

— По дяволите, тоя ни разиграва като на верижка. Да вървим да поговорим с кучия му син.

Лампърт вдигна поглед и видя Ебърхарт и Йорк да крачат гневно и да влизат в бара на Мигел. Посетителите отново се хранеха и очевидно се наслаждаваха на този епизод „на живо“ на „Закон и ред“.

Той се обърна отново към униформения полицай, който току-що беше претърсил Тротър.

— Портфейл, ключове, пари. Нищо друго.

Друг детектив от сапьорската бригада беше проучил внимателно „детонатора“ и докладва, че са се заблудили — било е само малък лаптоп. Докато Йорк размишляваше над това, на вратата се появи цивилен полицай и каза:

— Претърсихме колата на Тротър. Няма експлозиви.

— Експлозиви? — попита Тротър с дълбоко учудване.

— Я не се прави на интересен — сопна се Лампърт.

— Но имаше празна газова бутилка — добави полицаят.