Денят не си личи по заранта

(Паузата този път е значително по-дълга.)

РАЙЪН. Хубаво, дайте да го чуя този ваш запис.

(Запис в запис — това е доста досадно за слушане, особено когато един от участниците в разговора си ти самият. Прочее прескачам тази част от лентата.)

ТОМАС. Е, сега вече готов ли сте?

РАЙЪН. Почти. Има само още една малка подробност.

ТОМАС. Дано да е само една.

РАЙЪН. Аз ви плащам сумата, вие ми давате фактурата и записа. Но понеже и фактурата, и записът са копия, нищо не ви пречи утре отново да се явите и да поискате нещо добавъчно. С две думи, обичайната механика на верижния шантаж.

ТОМАС. Вече казах: не съм по шантажите. Аз съм по честните сделки.

РАЙЪН. Вашите представи за честност са ми напълно ясни още от времето на онази нигерийска афера. Помните я, нали?

ТОМАС. Не виждам по какъв начин бих могъл да ви уверя, че не разполагам с други копия.

РАЙЪН. Излишно е да ме уверявате. Все едно, няма да ви повярвам. Затуй предлагам нещо съвсем просто: ще ви броя парите срещу съответна разписка. Така, щем не щем, ще бъдем свързани до гроб, като сиамските близнаци.

ТОМАС. Това наистина е голяма чест за мене, да бъда свързан с човек като вас… Но чак до гроб…

РАЙЪН. Друг изход не съществува, Томас. Никой на мое място не би постъпил другояче. Признавам, че решението е малко неприятно и за двама ни, обаче в същото време еднакво ни подсигурява.

(Къса пауза.)

ТОМАС. Хубаво. Съгласих се. Да вървим за парите.

РАЙЪН. По тоя час? Парите са в служебната ми каса. Елате утре, донесете документите, подпишете ми разписката и ще си получите парите. Такава фантастична сума!…