Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Амелия не е чак толкова лоша — обади се Питър. — Определи строга издръжка на Родни, с което намали значително пиянството и хазарта му. Предсказвам, че преди края налятото ще го е сгодила за някое енергично момиче, което ще се заеме с него. Убеди Джеймс да даде зестра на Катерина, което значително подобри темперамента й.
Маги изръмжа одобрително.
— А Елизабет? Луиза, трябва да се запознаеш с Елизабет, сестрата на Кристофър. Тя е едно от най-сладките момичета, което някога си срещала. Може да рисува такива хубави картини — ще си помислиш, че са истински.
— Елизабет те поздравява сърдечно — каза Кристофър. — Помоли да ти благодаря за това, че си я научила да използва и да се наслаждава на дадения й от Бога талант. Портретите на малките момичета на Холоуей станаха великолепни. Получи и някои други поръчки, и предложение за брак от Холоуей.
— О! Ще се омъжва за доктор Холоуей! Каква чудесна новина! Разбрах, че я обича в момента, в който ги видях заедно. Радваш ли се, Кристофър?
Мисля, че няма никакво значение дали аз се радвам или не. Елизабет стана много самостоятелна, откакто ти я зарази с идеите си, а малката Рейчъл върви по петите й, за ужас на Катерина. — Кристофър се усмихна, като видя, че Маги смръщи вежди. — Е, да, много съм доволен. Елизабет заслужава да е щастлива повече от всички.
— Обзалагам се, че майка ти не е много щастлива за доктор Холоуей. — Маги обясни на Луиза: — Томас Холоуей е най-добрият мъж, но мисля, че ако проследиш потеклото му, то е толкова обикновено, колкото и моето.
Кристофър се усмихна иронично.
— Майка ми откри, че в сърцето се крие повече мощ, отколкото в потеклото. Не й е дадена думата за много неща, откакто Амелия пое кормилото. Амелия убеди Джеймс да ремонтира наследствената къща, така че мама може да се оттегли и спокойно да се наслаждава отново на аристократичния си живот.
Маги се замисли за момент върху иронията, че Амелия, дамата, не нетактичната обикновена жена от Америка, най-накрая е сложила херцогинята — дракон на място. Като седеше, в къщата си в Ранчо дел Рио, семейство Талбът изобщо не й изглеждаха така страшни, както в Англия, Изненада се да открие, че желае доброто на всички. Дори на стария дракон и киселата Катерина. Изведнъж светът на Маги бе станал почти толкова идеален, колкото може да бъде един свят. Беше невъзможно да изпитва неприязън към когото и да било.
На следващия ден обаче светът на Маги не беше вече толкова идеален, когато Тод Харли достави няколко сандъка с книги за училището. За късмет, Кристофър бе останал в къщата тази сутрин, за да прегледа счетоводните книги. Седеше на верандата с Маги и пиеше горещ сайдер, когато Тод спря фургона си отпред.
Маги не можеше да каже кой от двамата гледа по-страшно, когато се разпознаха. Никой не беше доволен.
— Е… ъ… здравей, Талбът. Маги ми каза, че си в Англия.
Кристофър се изправи, настръхнал като куче по следата на скункс.
— Какво правиш тук?
— Дойдох на гости на дамата. Сама жена понякога се нуждае от помощта на мъж.
— Тя, по дяволите, няма нужда от твоята помощ!
— Зарежете тая работа и двамата! — настоя Маги. — Тод, престани да се преструваш, че си ми помагал за нещо друго, освен за училището. Кристофър, престани да се правиш на разярен бик. Тод ми помага да набавя някои книги за училището. Има приятел в издателска къща. Тук е, за да ми достави книгите, нали, Тод?
Мъжете се гледаха свирепо.
— Нали, Тод?
Постепенно Тод омекоти погледа си.
— Книгите са във фургона отзад. Пет сандъка.
— Кристофър, ще ми помогнеш ли да ги донесем на верандата?
Мъжете се дебнеха, докато разтоварваха фургона.
— Тук си, за да наглеждаш капиталовложенията си, така ли? — попита Тод.
— Установявам се тук. — В гласа на Кристофър прозвуча безпогрешно предизвикателство.
— Мислех, че ще строиш империята си от Англия.
— Реших, че мога да построя империя и оттук.
— Не думай.
— Кристофър! — Маги прекъсна нова размяна на убийствени погледи. — Тод наистина ми помогна много да започна училището. Има стопанство на юг от нас и всички казват, че се справя добре.
Тод се въздържа да погледне Маги. Веднага се отпусна и се усмихна.
— Земята не е толкова хубава като тази, а и нямам толкова много, колкото ти имаш, но ще направя нещо от нея.
Кристофър го гледаше втренчено, но Тод бе спокоен.
— Аз не съм престъпник като баща си.
— Тод ни е съсед, Кристофър. Трябва да се държим дружелюбно.
— Не трябва да сме приятели с някой, който някога се е целил в нас. Между неговата къща и нашата има много земя.
Лицето на Тод беше непроницаема маска.