Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Не беше глупачка.
— Да, бях. Направих всичко, само дето не стоях на главата си, за да ме обичаш — или поне се опитах. Не можах да направя нищо както трябва. Всички бяха нещастни, включително и ти. Мислех, че никога не ще ме обикнеш. Писмото трябваше да ти покаже, че вече не е необходимо да се тревожиш за мен.
Погледът му улови нейния и го задържа.
— Обичах те много преди да напуснеш Англия, Маги. Само дето бях прекалено глупав, за да го осъзная, и прекалено голям инат, за да ти го кажа.
— Толкова голяма трагедия ли е да ме обичаш, та се бореше така?
— Да те обичам е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало.
Топлината, която изпълваше Маги, се превърна в лъскаво чисто злато.
— Ако наистина ме обичаш, Кристофър, ще дойда с теб навсякъде. Дори бих понесла онзи стар дракон — майка ти.
Кристофър се засмя с глас.
— Обичам те истински, Маги. Но ако нямаш нищо против, ще живея тук. Страхувам се, че ме разглези за лондонското общество. Ти правиш такава великолепна реклама на своя собствен свят, че реших да стана отшелник. Мислиш ли, че можеш да ме научиш как да стана говедар?
Маги се притисна силно до него.
— Не, но Мос Райли може.
— Тогава ще дадем шанс на господин Райли.
Когато час по-късно пристигнаха в къщата, Луиза ги поздрави троснато:
— Канехме се да изпращаме спасителна команда.
— Не, не сте — присмя й се Маги. — Знаеше, че съм с Кристофър. Значи съм добре.
— Слънцето вече залязва.
Маги погледна изненадаш хоризонта на запад, където слънцето лежеше като сплескана червена топка.
— О, да. — Сгуши се в палтото си, но веднага отпусна ръце от изненада. Питър Скарбъроу излизаше от къщата.
— Питър!
— Здравей, Магдалена. Реши ли да дадеш още един шанс на това магаре — съпруга ти?
Маги се изчерви и погледна Кристофър.
— Ще му позволиш ли да те нарича магаре?
Кристофър само се подсмихна. Питър се засмя.
— Досещам се, че ще му простиш. Английският чар трябва да е неотразим. Не само Кристофър е примамил прекрасната Магдалена да погледне снизходително към него, но и аз убедих красивата Луиза да ми стане съпруга.
Маги зяпна от изненада. Кристофър застана зад нея и затвори устата й с пръст.
— Бих казал, че чарът на дамите е неотразим.
Луиза се усмихна нежно на Маги:
— Реших, че щом ти можеш да понесеш брака с един надут англичанин, може пък и аз да успея.
— О, Кристофър не е надут, това е само…
Ръката на Кристофър запуши нежно, но твърдо устата й.
— Шшт, любов моя. Ще провалиш репутацията ми. Освен това Питър е много по-надут от мен. Защо, мислиш, е останал ерген толкова време?
— Няма да трае дълго надуването му, щом попадне в ръцете на Луиза — промълви Маги.
Питър взе ръката на Луиза и я поведе към къщата.
Кристофър дръпна Маги от вратата й я притисна до стената.
— Искаш да кажеш, че бедният Питър ще има същата нещастна участ като мен?
Маги се усмихна.
— Само ако има късмет.
Кристофър я целуна, като я притисна така, че телата им почти се сляха. Когато я пусна, тя се задъхваше.
— Още ли не съм ти омръзнала?
— Няма да ми омръзнеш дори когато съм на осемдесет.
— Това обещание ли е?
— Обещание.
Прекараха вечерта с Питър и Луиза пред камината. Светът изглеждаше безопасен и много сигурен даже когато студеният вятър блъскаше по прозорците и вратите и заплашваше с нова буря. Кристофър и Питър разказваха истории за Маги, които я караха да се изчервява. Луиза поклати тъжно глава, когато чу за дивата езда на лейди Кристофър Талбът през Хайд Парк. Кристофър се усмихваше на Маги, докато разказваше. Тя прочете извинение в очите му. Не за това, че разказва истерията за нейната необузданост, а за това, че е станал причина за нея.
— Магдалена никога не се е съобразявала много с правила — каза Луиза.
Маги се намръщи.
— Това не е истина. Мога да се държа толкова добре, колкото и всички останали. Но англичаните се разстройват от най-малкото нещо. Ако се оставиш Питър да те замъкне там, ще видиш какво имам предвид. Никой не прави нищо полезно. През цялото време мислят как да попречат на хората да се веселят. Особено дамите. Господата понякога се отскубват и отиват на лов или да играят хазарт, но дамите, по цял ден само седят и обсъждат кой какво глупаво правило е нарушил. — Погледна Кристофър с присвити очи. — Като говорим за дами, как се чувства госпожица Идеална сега, когато е херцогиня Торингтън?
— Чувства се като риба във вода.
— Сигурна съм, че е така — отбеляза Маги кисело.
— И ръководи Торингтън Хаус и Джеймс с твърда ръка.
— Точно това му трябваше на Джеймс.