Крепостта

— Косата му! Какъв цвят е косата?

— Червена!

Молашар го запрати назад, през бюрото и Куза се строполи на пода. Тялото му се претърколи. В същия миг от гърлото на боляра прокънтя гърлен рев, сред който Куза едва разпозна думата:

— Глекен!

Куза почувства как главата му се удря в насрещната стена и няколко секунди лежа замаян. А когато погледът му се проясни отново, той видя на лицето на Молашар изписано нещо, което не бе предполагал, че някога ще зърне там — страх.

Глекен? — помисли си Куза, присвит, не смеещ да заговори. Не беше ли това името на тайната секта, която Молашар бе споменал преди две вечери? Фанатиците, които го преследвали? И заради които накрая построил тази крепост? Той погледна към Молашар, изправен до прозореца, вперил очи в селцето отсреща. Нищо не можеше да се прочете по лицето му. Когато отново се извърна към него, устните му бяха стегнати в тясна, изпъната линия.

— И от колко време е тук?

— От три дни — по-точно сряда вечерта — Куза не се сдържа и добави: — Защо? Какво има?

Молашар не побърза да отговори. Той крачеше напред-назад из потъналата в мрак стая, потънал в мисли. Накрая спря.

— Значи сектата на Глекените все още съществува — рече той с притихнал глас. — Трябваше да го предположа! Винаги са били завладени от желание да доминират над света, да управляват и този фанатизъм им е помогнал да оцелеят! Тези нацисти, за които говориш… този Хитлер… сега вече всичко застава на мястото си. Разбира се!

Куза реши, че вече е безопасно да се изправи.

— Какво застава на мястото си?

— Глекените винаги са предпочитали да работят зад сцената, използвайки различни народни движения за да прикрият своята идентичност и истинските си намерения — Молашар стаеше насред стаята, вдигнал юмруци. — Сега вече разбирам всичко. Господарят Хитлер и сподвижниците му са само една фасада, зад която се прикриват Глекените. Какъв глупак съм бил! Трябваше да разпозная методите им още когато ми разказваше за онези лагери на смъртта. А и тези пречупени кръстове, с които се кичат нацистите — какво по-очевидно! Та нали на времето Глекените бяха ръката на църквата!

— Но Глен…

— Той е един от тях! Не марионетка, като тези нацисти, а от вътрешния кръг. Истински член на сектата — един от убийците!

Куза почувства, че гърлото му се свива.

— Сигурен ли си в това?

— Убийците на Глекените от край време изглеждат по един и същи начин — винаги сини очи, леко мургава кожа, червенокоси. Обучени са във всички способи за ликвидиране, включително и в премахване на вампири. Този, който се нарича Глен е дошъл тук, за да се погрижи никога да не напусна крепостта!

Куза се подпря на стената, завладян от ужас, при мисълта, че Магда е попаднала в ръцете на човек, който е част от реалната сила зад Хитлер. Беше направо невероятно! И въпреки това всичко съвпадаше. И това бе най-страшното — че всичко съвпада! Ето защо Глен бе така разтревожен, когато го чу да казва, че възнамерява да помогне на Молашар в унищожаването на Хитлер. Ясно бе и защо Глен непрестанно се бе старал да поставя под съмнение всичко, което бе казал Молашар. И най-вече, това обясняваше откъде у Куза бе възникнала тази инстинктивна неприязън към червенокосия. Не Молашар, а Глен бе чудовището! И без съмнение дори в този миг Магда е с него! Трябваше да направи нещо!