Тай-пан

— Да.

— Тогава сигурно знаеш, че единственият начин да я прихванеш е от жена?

— Да.

— Знаеш ли, че има предпазни средства?

— Да, да, разбира се.

— Няма защо да се стесняваш. Съжалявам, че отсъствах толкова дълго. Бих искал да ти разкажа за… за живота… за себе си… Може би знаеш, може би ти е просто неудобно да признаеш. Все пак ще ти разкажа. Много важно е да се носи презерватив. Най-добрата направа е от коприна. Произвеждат се във Франция. Има един нов тип — правят ги от нещо като рибена кожа. Ще ти осигуря такива.

— Не смятам, че ще имам нужда…

— Съгласен съм — прекъсна го Струан, — но не мисля, че има нещо лошо в това да ги имаш. В случай на нужда. Не се опитвам да се меся в твоя живот или да те насърчавам да станеш развратник. Искам просто да съм сигурен, че си подготвен за някои обикновени неща. И че си в безопасност. Презервативът предпазва от заболяване. А също и момичето да не забременее. По този начин на нея спестява тревоги, а на теб — главоболия.

— Това противоречи на божите закони. Искам да кажа, употребата на… е, това е грях, нали така? Не обезсмисля ли това целия смисъл на любовта? Основната цел е да се раждат деца.

— Така казват католиците, да, също и много от религиозните протестанти.

— Да не би да се съмняваш в свещената Библия? — ужаси се Кълъм.

— Не, момче. Само някои от… как се казва — тълкуванията?

— Смятах, че имам прогресивни идеи, но ти… но това е ерес.

— За някои хора. Но Божият храм е много важен за мен. Той е от първостепенно значение за мен, теб, за всеки, дори за „Ноубъл хаус“. — Струан продължи да се бръсне. — Тук е нещо съвсем естествено човек да си има момиче. Да се грижи за нея, да я снабдява с храна и дрехи, да плаща сметките й, да й взема слуга и така на татък. Когато повече не ти трябва, даваш й малко пари и я освобождаваш.

— Не ти ли се струва просташко?

— Да. Ако го правиш без чест. Обикновено парите, които даваш, по нашите стандарти са малко, но в случая са повече от достатъчни, за да осигурят на момичето зестра и да й намерят добър съпруг. Изборът на момичето се прави много внимателно. Това става чрез посредник — сват — и е напълно съобразен с китайските закони.

— Не е ли това най-тежко робство, най-черна робия?

— Да, ако идеята ти е да купиш робиня или да третираш жената като такава. Как постъпваш в случаите, когато вземаш някой да ти чиракува? Плащаш малко пари и го купуваш за няколко години. С китайката е същото нещо. — Струан попила брадата си и отново сапуниса местата, които бяха все още грапави. — Ще отидем в Макао. Ако искаш, мога да ти го уредя.

— Благодаря ти, татко. — Беше готов да му каже, че купуването на жена, независимо дали развратница, слугиня или любовница, е нещо отвратително и освен това греховно. — Ъъ, благодаря, но не трябва.

— Кажи ми, ако промениш решението си, момче. Не се притеснявай. Това не е грях — мисля, че е напълно естествено човек да изпитва желание или апетити. Но пази се от домовете. Никога не отивай там пиян. Никога не лягай с момиче, без да си взел предпазни мерки. Никога не си позволявай волности с жената или дъщерята на европеец — или, съвсем основателно, той ще се разправи с теб, и то много бързо. Никога не наричай някого кучи син, ако не си готов да подкрепиш думите си със стомана или куршум. И никога, ама никога не отивай в публичен дом, който не ти е препоръчан от човек, на когото можеш да се довериш. Ако не искаш да питаш мен или Роб, поискай мнението на Аристотел. Можеш да му имаш пълно доверие.