Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
В една от папките намират кореспонденцията на посланика с Рузвелт — копия от 15 подробни писма на Пел, включително доклад от Испания от 8 януари 1940 г. Пел бил там за проверка на профранкистки настроения американски посланик и за „коригиране на впечатленията“, които този дипломат споделял с Вашингтон. В доклада си, предназначен само за президента, Пел подробно анализирал отношенията на Франко с нацистите и италианските фашисти. Въпреки разпространеното тогава мнение Пел твърдял, че Франко няма да участвува във войната.
Между другите документи в папките се пазело копие на писмо от пет страници с откровена характеристика на противоречивата роля, която тогава играе в американския политически живот полковник Линдберг; секретни предписания на Рузвелт до Пел да направи всичко зависещо от него, за да задържи унгарците от активно участие във войната против Съветския съюз; добре аргументирани политически и икономически доклади за хора и събития в Португалия, Испания, Унгария, Германия, Италия, Франция, а така също и много донесения от политически, икономически и военноразузнавателен характер.
Малко преди да скъсат отношенията си със Съединените щати, на унгарците става известно, че СД е получила достъп до кореспонденцията на Пел. Те не рискуват направо да му кажат за това, а измислят оригинален изход от положението. Работата е там, че дори след принудителното обявяване на война на САЩ, унгарците не интернират американските дипломати и жителите на Будапеща могат да ги видят по улиците, в магазините, ресторантите и нощните клубове. Изключение правят посланикът и жена му — на тях Министерството на външните работи предлага да не напускат хотела и им забранява да приемат посетители.
Така унгарците не само уж задоволяват протестите на Ягов, който продължава да твърди, че многобройните посещения при американския дипломат създават впечатление сякаш Унгария в съюз със САЩ воюва против Германия, а не обратното, но и слагат край на машинациите на Сабо, тъй като Пел и жена му през цялото време са си в къщи и по такъв начин лишават хитрата камериерка от възможност да се занимава с една тъй доходна за нея работа.
Последният документ, откраднат от шпионката от кабинета на Пел, е от януари 1942 г. Малко преди да напусне Будапеща, Пел си прави подробни бележки, в които сумира наблюденията и впечатленията си от своето пребиваване в Унгария. Сутринта, когато той още спи, Сабо при почистване на кабинета открива бележките на посланика на масата, веднага повиква своята немска свръзка, който страница след страница (Гетъл плаща на камериерката на парче) фотографирва бележките на Пел.
Операцията с документите на посланика продължава само няколко месеца, но резултатът е огромен — буквално стотици фотокопия. Ако се съди по доклада на Шеленберг за Хайдрих, немците получават:
1. Кореспонденцията между Пел и Рузвелт.
2. Обширната кореспонденция на Пел с роднините и приятелите му, където той подробно и откровено излагал съображенията си по различни политически и икономически въпроси, засягащи Америка и Европа.
3. Многобройните официални донесения на Пел, заемащ от 1938 г. до 1941 г. поста посланик на САЩ в Лисабон и Будапеща, до правителството на САЩ.
4. Копия на личните писма на Пел до държавния секретар Хел, сенатора Райнолдс и т.н.
Без съмнение това е голям успех на немското разузнаване, което никога дотогава не е държало в ръце всъщност цялата тайна кореспонденция на високопоставен дипломат, който е и доверен приятел на лидера на страната. Макар по-голямата част от откраднатите документи да се отнасяла за минало време, остарелите материали не били много. В рапорта си до Хайдрих Ше-ленберг подчертава: „Материалите съдържат богата информация по политически и икономически въпроси, а също и мнението на Пел за създалата се в Европа обстановка, изложено от посланика лично до президента Рузвелт, до държавния секретар Хел и в официалните донесения до Държавния департамент.“
Колкото и да е странно, немците не използват в пълна степен тези важни материали. Причина за това е ожесточеното интригантство във върхушката на нацистката бюрокрация н преди всичко между Шеленберг и неговия главен клиент — Министерството на външните работи начело с Рибентроп.
В желанието си да не дели с когото и да е било бъдещата слава Шеленберг решава да изкарва материалите на Пел постепенно, да ги представя като серия от сензационни успехи на ръководената от него служба. За подготовката и планирането на този спектакъл — за превеждането, обобщаването и анализирането на документите — е необходимо известно време. През февруари 1942 г. Шеленберг показва първия документ — писмо на Рузвелт, в което той потвърждава, че е получил донесението на Пел, написано на следния ден след като нацистите нападат СССР и съдържащо подробен и добре аргументиран анализ на последиците от тази авантюра па Хитлер. Рузвелт отново оказва пълно доверие на своя приятел и изразява задоволството си от това, че той достойно представя демокрацията във враждебно обкръжение.