Пламъци

— Естествен камуфлаж — каза й той, когато тя отвори дума за неговата сгъстяваща се четина. Брадата го правеше още по-привлекателен, придавайки му съмнителния чар на отявлен нехранимайко.

— Дали обичах Кларк ли? — повтори тя. Отново се обърна с лице към стъклото и се втренчи в плътния мрак пред себе си. Опита се да не мисли, че това летящо островче на техническата наука е единственото нещо, което я дели от Тихия океан. По нейно мнение аеродинамиката противоречеше на всякаква логика. Самолетчето й се струваше плашещо малко и страшно уязвимо в тази черна бездна.

— Да, обичах го. — почувства как той изви рязко глава, за да я погледне. Тя продължи да се взира напред. — Затова измяната му беше толкова съкрушителна. Хвърли ме на вълците и скрит зад височайшето си положение, наблюдаваше как ме разкъсват на парчета. Не само, че не ми се притече на помощ, но с мълчанието си се отрече от мен. Не съм предполагала, че Кларк е способен на такова предателство и малодушие.

— Но не му е липсвал кураж, когато е вкарал любовницата си в леглото на две крачки от съпруга й — забеляза той. — Или е било от глупост? Понякога между смелостта и безразсъдството има съвсем тънка разлика. Ами ти защо го направи, при такава голяма вероятност да те пипнат?

— Любовта представлява неудържима сила. Тя ни превръща в свои жертви и ни тласка към безумни постъпки, немислими при нормални обстоятелства. През онзи уикенд във вилата, атмосферата беше… наелектризирана. Наситена с очакване.

Сведе поглед към ръцете си и потри длани.

— Подобно неистово желание размътва съзнанието и заглушава гласа на разума. То надделява над страха от разобличаването. — Въздъхна и вдигна глава. — Трябваше да се вслушам в предупредителните знамения. Бяха повече от очевадни. Сега, като се връщам назад, осъзнавам, че катастрофата е била предстояща и неизбежна. Просто не съм обърнала внимание.

— С други думи, до такава степен си била заслепена от животинска страст, че здравомислието ти се е стопило като снежна топка в пъкъла.

— Не ми говори така покровителствено. Твоята „животинска страст“ към една омъжена жена те докара дотам, че едва не те застреляха! Освен това, всичко е отдавна минало. Защо да се ровим в него?

— Защото, ако не успея да се измъкна невредим от тая забутана бананова република, бих искал да си въобразявам, че поне съм загинал за благородна кауза. Бих искал също да вярвам, че си била нещо по-вече от креватно забавление за похотливия ми брат и че той не е бил просто удобна разтуха за теб в несполучливия ти брак.

Засърбя я езикът да му каже да върви на майната си. Но на практика той държеше живота й в ръцете си. Без него шансовете й да оцелее в това пътуване бяха нищожни. За добро или лошо бяха свързани от обща цел. Разногласията помежду им трябваше да бъдат сведени до минимум.

— Независимо от края на връзката ни, аз обичах Кларк — рече тя. — Вярвам от все сърце, че и той ме обичаше. Това придава ли нужното благородство на мисията ти?

— Ашли от него ли беше?

Този удар под кръста я свари неподготвена. За миг остана като втрещена. Никога не бе намеквала, че Кларк е баща на детето й. Дори най-кръвожадните вестникарски копои не я бяха захапвали с този наточен зъб, поразмисли и си даде сметка, че не е чудно, задето Кий пръв повдига този въпрос. Беше потресаващ, съвсем в негов стил.